Жорж Санд - Индиана

Когато се зазори и от полето долетяха шумове, Жермен откри лицето си и стана. Той видя, че малката Мари също не е спала, но не намери думи да изкаже загрижеността си. Беше съвсем обезсърчен. Скри отново седлото на Сивушка в храстите, преметна дисагите през рамо, улови сина си за ръка и каза:

— А сега, Мари, вече трябва да свършим нашето пътешествие. Искаш ли да те заведа до Ормо?

— Ще излезем заедно от гората — отговори тя — и когато разберем къде се намираме, всеки ще си върви по пътя.

Жермен не отговори. Той беше оскърбен, че девойката не желаеше да я заведе в Ормо, но не забеляза, че й е предложил това с тон, който предполагаше отказ.

След като изминаха сто крачки, срещнаха, един дървар, който им показа пътя и им обясни, че щом минат голямата ливада, единият трябва да свърне вдясно, другият вляво, за да стигнат; Ормо и Фурш били толкова близо, че къщите на Фурш се виждали съвсем ясно от чифлика в Ормо и обратното.

После, когато те му благодариха и го подминаха, дърварят ги извика, за да ги попита не са ли изгубили един кон.

— Намерих — каза той — една хубава сива кобила в двора си, сигурно вълкът я е принудил да търси убежище. Кучетата ми джафкаха по нея цяла нощ и щом се развидели, видях коня в обора. Там е още. Ако си я познаете, вземете си я.

Жермен предварително беше описал Сивушка и като разбра, че дърварят му говори за нея, отиде да си вземе седлото. Малката Мари му предложи тогава да отведе детето в Ормо, а той да отиде да го вземе, след като мине през Фурш.

— Той е толкова мръсен след нощта на открито, ще му изпера дрехите, ще му измия муцунката, ще го среша и когато пак стане хубав и приличен, можете да го представите на бъдещото си семейство.

— А кой ти каза, че искам да вървя във Фурш? — отговори Жермен ядосано. — Може би няма да отида.

— Напротив, Жермен, трябва да отидете и ще отидете — каза девойката.

— Много бързаш да ме ожениш за друга, за да се подсигуриш, че няма да ти досаждам.

— Хайде, Жермен, не мислете вече за това. Тази мисъл ви хрумна през нощта, понеже нашето ужасно приключение малко ви поразстрои. Но сега вече бъдете разумен. Обещавам ви да забравя какво сте ми казали и да не говоря никога за това на никого.

— Ех, говори, ако искаш, нямам навик да се отричам от думите си. Това, което ти казах, беше вярно, честно и няма да се червя от думите си пред никого!

— Да, но ако жена ви узнае, че точно когато сте отивали да я искате, сте мислили за друга, едва ли ще й бъде приятно. Затова внимавайте какво говорите. Не ме гледайте тъй особено пред хората! Мислете за татко Морис, който разчита на вашето послушание и който много ще ми се ядоса, ако не изпълните желанието му заради мене. Довиждане, Жермен, ще отведа малкия Пиер, за да ви принудя да отидете във Фурш. Той е залог, който вземам от вас.

— Искаш ли да отидеш с нея? — запита Жермен сина си, като видя, че той се държи за малката Мари и е готов да върви с нея.

— Да, татко — отговори детето, което беше слушало и разбрало по свой начин това, което те бяха приказвали пред него без стеснение. — Отивам с миличката Мари. Ще дойдеш да ме вземеш, когато свършиш с женитбите. Но аз искам Мари да стане моя майчица!

— Виждаш добре, че и той го иска — каза Жермен на девойката и добави: — Слушай, малки Пиер, аз искам тя да ти стане майка и да остане завинаги с тебе, но тя не иска. Постарай се да ти обещае това, което на мен отказва.

— Бъди спокоен, татко, ще я накарам да каже „да“. Малката Мари прави винаги това, което аз искам.

И той се отдалечи с девойката. Жермен остана сам, по-тъжен и по-нерешителен от когато и да било.

Все пак, когато нагласи дрехите и коня, когато яхна Сивушка и му показаха пътя за Фурш, той си помисли, че няма накъде да отстъпва и трябва да забрави тази вълнуваща нощ като опасен сън.

Завари татко Леонар на прага на бялата му къща, седнал на дървена пейка, боядисана в яркозелено. Шест каменни стъпала водеха към площадката — така се виждаше, че къщата има изба. Стените на градината и конопчийницата бяха варосани. Къщата беше красива, можеше да мине дори за градска.

Бъдещият тъст посрещна Жермен и след като пет минути го разпитва за цялото семейство, добави думите, приети за израз на вежливост, когато се посрещат гости:

— Дошли сте да се поразходите ли?

— Дойдох да ви видя — отговори Жермен — и да ви поднеса този малък подарък от страна на моя тъст, като ви кажа също така от негова страна, че сигурно знаете с какви намерения идвам у вас.