Жорж Санд - Индиана

Сивушка беше млада, красива и силна. Тя носеше без усилие двойния си товар, мърдайки уши и гризейки юздата си, както подобава на горда, буйна кобила. Когато мина край ливадата, тя видя майка си, старата Сивушка, и зацвили за сбогом. Старата Сивушка се приближи до плета, като раздрънка железните си букаи и се опита да последва в галоп дъщеря си; но като видя, че тя тръгна в тръс, изцвили и остана замислена и неспокойна, издала муцуна, захапала шепа трева, която дори не мислеше да дъвче.

— Горкото животно познава всички от рода си — каза Жермен, за да разсее натъжената Мари. — Това ми припомни, че не целунах малкия Пиер, преди да тръгна. Това лошо дете не беше в къщи! Снощи ме накара да му обещая, че ще го взема и плака цяла нощ в леглото си. Тази сутрин пак се опита да ме убеждава. О, колко е хитър и гальовен! Но като видя, че няма да успее, този господинчо се разсърди и хукна някъде из полето, не съм го виждал цял ден.

— Аз го видях — обади се малката Мари, като се помъчи да сдържи сълзите си. — Тичаше с децата на Сула край сечището; разбрах, че сигурно отдавна е излязъл от къщи, защото лакомо ядеше трънки и къпини. Дадох му хляба от моята закуска, а той ми каза: „Благодаря ти, миличка Мари, когато дойдеш у нас, аз ще ти дам баница.“ Много сладко дете имате, Жермен!

— Да, сладко е — съгласи се Жермен. — Готов съм всичко да направя за него! Ако баба му не беше по-разумна от мен, нямаше да се сдържа и щях да го взема — така плака цялата нощ, че сърчицето му щеше да се спука.

— А защо не го взехте, Жермен? Той нямаше да ви притеснява, толкова е разумен и послушен, когато му вървят по волята!

— Там, дето отивам, щеше да е излишен. Такова беше и мнението на татко Морис… Аз си мислех тъкмо обратното, по-добре беше да видя как ще го приемат, защото не можеш да не приемеш от сърце такова сладко дете… Но домашните ми казаха, че няма защо още от началото да показвам колко тежко е домакинството… Не знам защо ти разказвам това, малка Мари, ти нищо не разбираш!

— Как да не разбирам, Жермен? Та аз знам, че отивате да се жените. Майка ми ми каза, но ми заръча дума да не съм издумала пред никого. Нито у нас, нито там, където отивам. Затова бъдете спокоен, нищичко няма да кажа.

— И добре ще направиш. Защото работата още не е опечена. Може да не се харесам на жената, за която става дума.

— Сигурно ще й се харесате, Жермен, защо да не й се харесате?

— Кой знае? Имам три деца, а това е тежко бреме за жена, която не им е майка.

— Така е, но вашите деца не са като другите.

— Мислиш ли?

— Те са хубави като ангелчета и са тъй добре възпитани, просто да не им се нагледаш!

— Да, ама Силвен прави много бели.

— Та той е толкова мъничък! Непослушен е, така си е редно, но е тъй умничък!

— Вярно, че е умен и е смел. Не се бои нито от крави, нито от волове и само да му позволят, ще започне да язди конете като брат си.

— Аз на ваше място непременно щях да взема голямото. Сигурно веднага щяха да ви обикнат, като видят какво хубаво дете имате!

— Да, ако жената обича деца, ами ако не обича?

— Нима има жени, които не обичат деца?

— Мисля, че не са много, ама все ги има. И това е, дето ме мъчи!

— Ама никак ли не познавате тази жена?

— Не повече, отколкото познавам тебе. И ме е страх, че няма да я опозная по-добре дори и като я видя. Аз съм доверчив човек. Като ми кажат добра дума, вярвам. Неведнъж ми се е случвало да се разкайвам за това, защото едно са думите, друго са делата.

— Разправят, че била много добра жена.

— Кой го казва? Татко Морис!

— Да, вашият тъст.

— Това хубаво, само че и той много-много не я познава.

— Нали скоро ще я видите, погледайте я хубаво. Дано не се излъжете, Жермен!

— Слушай, малка Мари, много ще ми е приятно, ако и ти дойдеш за малко у тях, вместо да отидеш право в Ормо: ти си хитруша, винаги си била умница, забелязваш всичко. Ако видиш нещо, дето не е наред, ще ме предупредиш тихичко.

— О, не, Жермен, никога няма да го направя! Страх ме е да не се излъжа. Освен това, ако някоя необмислена моя дума ви накара да се откажете от тая женитба, близките ви ще ми се разсърдят, пък аз и без това си имам достатъчно грижи, та да докарам още на милата си майка!

Докато те си говореха така, Сивушка изведнъж отскочи встрани и наостри уши, после се върна и се приближи до един храст, където нещо я беше уплашило. Жермен погледна нататък и видя в канавката под гъстите и още свежи клони, отрязани от върха на дъба, нещо, което му заприлича на агънце.