Грегъри Робъртс - Шантарам

— Тя красива проститутка — умоляваше ме Прабакер. — Толкова е дебела и то в най-сериозните и най-важните места. Можеш да грабиш с шепи, откъдето си щеш. Ще си в толкова възбуда, че ще ти призлее!

— Предложението ти е изкусително, Прабу — отвърнах, сдържайки смеха си, — но не ме интересува. Едва вчера си тръгнахме от селото и умът ми е още там. Просто… не съм в настроение.

— Настроение няма проблем, баба. Почнеш ли да помпаш здраво, лошо настроение скоро промени се, футафут .

— Може и да си прав, но все пак смятам да откажа.

— Ама тя много опит! — изхленчи той. — Хората ми казаха, че тя правила секси бизнес страшно много пъти и със страшно много стотици клиенти само в този хотел! Видях я. Погледнах я вътре в очите и знам, че тя много голям специалист по секси бизнес.

— Не искам проститутка, Прабу, независимо колко е опитна.

— Но ако само я видиш . Ще си луд за нея.

— Извинявай, Прабу.

— Но аз им казах… че ти ще дойдеш да я видиш. Само виждаш . Да гледаш лошо няма, Линбаба.

— Не.

— Ама… ако не дойдеш с мен и не гледаш нея, няма да мога да си прибера парите депозит!

— Платил си депозит?

— Да, Лин.

— Платил си депозит, за да правя секс с жена в този хотел?

— Да, Лин — въздъхна той, вдигна ръце и ги отпусна в безпомощен жест. — Шест месеца в селото ти беше. Шест месеца без секси бизнес. Мислех, че ти сигурно чувстваш големи силни нужди. А сега на мен няма да ми върнат парите депозит, ако поне мъничко не хвърлиш на нея едно око.

— Добре — въздъхнах аз и повторих безпомощния му жест. — Хайде да я видим, само за да ти върнем парите.

Затворих вратата на хотелската стая и я заключих. Тръгнахме заедно по коридора. Хотел „Апсара“ в Аурангабад, северно от Бомбай, беше на повече от сто години, построен за една друга, по-разкошна епоха. Големите му стаи с високи тавани бяха украсени с открити балкони над оживената улица, а корнизите и розетките по таваните бяха фино изпипани. Мебелите бяха очукани и нахвърляни в случайни комбинации, а килимът в коридора на много места се беше протрил до дупка. Боята се лющеше, стените бяха зацапани, стаите — евтини. Тъкмо мястото, както ме увери Прабакер, да прекараме една щастлива нощ на път за Бомбай.

Спряхме пред една врата в другия край на нашия етаж. Прабакер трепереше от вълнение, очите му се блещеха обезпокоително.

Почуках и вратата се отвори почти веднага. Една жена, над петдесетгодишна, застана на прага. Беше облечена със сари в жълто и червено и ни изгледа накриво. В стаята отзад имаше няколко мъже. Бяха облечени в дхоти и с бели шапчици като селяните от селото на Прабакер, седяха на пода и вечеряха обилно с дал, ориз и роти.

Жената излезе в коридора, затвори вратата след себе си и се втренчи в Прабакер. Той беше с цяла глава по-нисък от нея и отвърна на злобния й поглед, като на свой ред се вторачи в нея като малкия помощник на училищния побойник.

— Видя ли, Лин? — измърмори той, без да откъсва очи от нея. — Видя ли какво ти казах?

Аз виждах простовато широко лице с голям нос като камба и презрително присвити устни — толкова тънки, че устата й ми приличаше на сръчкана с пръчка мида. Лицето и шията й бяха намазани с плътен слой грим като на гейша, който така подчертаваше намръщеното й изражение, че приличаше на разбойничка.

Прабакер заговори на жената на марати:

— Покажи му!

В отговор тя разтвори горната част на сарито си и ми показа тлъст корем. Стисна между дебелите си пръсти два-три пръста плът. Гледаше ме с вдигната вежда и ме подканваше да я похваля.

Прабакер изстена тихо и опули очи.

Тогава жената се огледа театрално наляво и надясно по коридора, а после вдигна малко блузата си и показа дълга, тънка, провиснала гърда. Хвана гърдата и я раздруса към мен, като вдигаше вежда с озадачаващо непроницаемо изражение. Моята догадка, лутайки се в тъмното, беше, че най-вероятно е презрителна високомерна усмивка.

Прабакер се опули още повече и задиша шумно с отворена уста.

Жената покри гърдата си, врътна глава и метна през рамо дългата си черна плитка. Хвана я с две ръце и започна да приплъзва пръсти към края й, сякаш тя беше полуизцедена туба паста за зъби. Под пръстите й се събра голяма капка кокосово масло и капна на изтъркания килим.

— Виж какво, Лин — измънка Прабакер, зяпнал жадно и почти уплашено капките масло. — Ако не искаш да правиш секси бизнес с тази жена… ако… ако наистина не искаш… ами… мога да използвам тоя депозит за себе си…