Хорхе Борхес - Смърт и компас

В Турдера ги наричаха Нилсенови. Енорийският свещеник ми каза, че предшественикът му помнел с каква изненада бил съзрял някаква извехтяла Библия с черни корици и готически шрифт в дома им; забелязал също, че по последните й страници на ръка били отбелязани някакви имена и дати. Била единствената книга в къщата. Не особено надеждният летопис на Нилсенови е загубен, както ще бъде загубено всичко. Голямата, вече несъществуваща тухлена къща била неизмазана; от пруста се виждали два вътрешни двора — единият покрит с червени плочки, а другият — с отъпкана пръст. Ала малцина били пристъпвали там, защото Нилсенови ценели самотата си. Спели на походни легла в неизмазаните стаи; държали истински само на коня, сбруята, камата с късо острие, празничните премени за съботния ден и на силната ракия. Знам, че били високи, с червеникави коси — явно наследство от датската или ирландската кръв на тия креоли 350(макар че навярно те самите никога не са били чували за тези страни). Кварталът се боял от Червенокосите, както ги наричали. Не е изключено да са били извършили някое или друго убийство. Веднъж двамата братя се сражавали рамо до рамо с полицията; казват, че по-малкият разменил остри думи с Хуан Ибера и след това съвсем не се оттеглил като победен, а това, както смятат осведомените, вече означава много. Братята работели като говедари и колачи, крадели добитък, а понякога припечелвали от игра с белязани карти. Славели се като скъперници освен в случаите, когато пиенето и хазартът ги правели щедри. Никой не знаел откъде били дошли, нито пък бил чувал да имат някакви роднини. Притежавали каруца с впряг волове.

Физически се отличавали от местните нехранимайковци, по чийто прякор била кръстена местността Коста Брава — Бряг на размирниците. Този факт, както и онова, което не ни е известно, помагат да разберем голямата им взаимна привързаност. Да се скараш с единия от тях, означавало да си спечелиш двама врагове накуп.

Нилсенови били развейпрах и развратници, но любовните им похождения до този момент се ограничавали със закачки по прустовете или с посещения на публични домове. Именно затова, когато Кристиан си довел у дома Хулиана Бургос, хората се разприказвали. Наистина така той се сдобил с прислужница, но, от друга страна, сигурно е, че я обсипал с разни ужасяващо грозни накити и я водел нагиздена по вечеринките, всъщност бедняшки съседски увеселения, където някои стъпки на тангото (например кебрада и корте) били смятани за неприлични и все още се танцувало с „ивица светлина“ между двойката. Хулиана имала бадемови очи и смугла кожа и щом някой я погледнел, тя се усмихвала. Не изглеждала зле в едно бедно предградие, където трудът и немарата похабяват жените.

В началото Едуардо ги придружавал. После предприел някакво пътуване до Аресифес по не знам каква си работа; на връщане довел някакво момиче, което намерил по пътя, но само след няколко дни го изпъдил. Станал по-мрачен; напивал се сам в кръчмата и не дружал с никого. Бил влюбен в жената на Кристиан. Предградието, което навярно било разбрало това преди самия него, дебнело със злорадство скритото съперничество между двамата братя.

Една нощ, връщайки се късно от кръчмата, Едуардо видял врания кон на брат си вързан за кола под навеса. Самият Кристиан го чакал на двора облечен в най-хубавите си дрехи. Жената сновяла насам-натам с матето в ръка.

— Отивам на почерпката у Фариас — рекъл той на Едуардо. — Ето ти я тук Хулиана. Ако искаш, възползвай се.

Тонът бил едновременно заповеднически и сърдечен. За един миг Едуардо се вцепенил. Гледал и не знаел какво да прави. Кристиан станал, сбогувал се с Едуардо, но не и с Хулиана, която за него била просто един предмет, възседнал коня си и без да бърза, потеглил в тръс.

От тая нощ нататък те я споделяли. Навярно никой не знае подробности за този гнусен съюз, който нарушавал благоприличието на квартала. В течение на няколко седмици всичко вървяло гладко, но така не можело да продължава вечно. Двамата братя не споменавали никога помежду си името на Хулиана, дори не я викали по име, но търсели и намирали поводи за несъгласие. Спорели за продажбата на кожи, а всъщност ставало дума за друго. Обикновено Кристиан повишавал глас, а Едуардо мълчал. Без да искат, се ревнували взаимно. По тези сурови места един мъж никога не казва, дори не признава пред себе си, че някоя жена би могла да означава за него нещо повече (от желанието и от обладаването), а те и двамата били влюбени. Това някак си ги унижавало.