Съмърсет Моъм - Луна и грош

По онова време от всички най-мила към мен беше Роуз Уотърфорд. Тя съчетаваше в себе си мъжки интелект и женско своенравие и пишеше оригинални и объркващи романи. Тъкмо в нейния дом един ден срещнах съпругата на Чарлс Стрикланд. Мис Уотърфорд беше поканила гости на чай и малката и гостна беше по-пълна от друг път. Всички говореха, а аз седях мълчаливо и се чувствувах неловко; бях прекалено срамежлив, за да се намеся в разговора на някоя от групите, всяка от които бе погълната от своята тема. Мис Уотърфорд умееше да се грижи за гостите си и като видя затруднението ми, дойде при мен.

— Искам да се запознаете с мисис Стрикланд. Тя е в луд възторг от вашата книга.

— С какво се занимава? — попитах аз. Съзнавах невежеството си, но ако се окажеше, че мисис Стрикланд е някоя известна писателка, предпочитах да го зная, преди да говоря с нея.

Роуз Уотърфорд скромно сведе поглед, за да придаде по-силно въздействие на отговора си.

— Дава обедни приеми. Трябва само да имате макар, и малък успех, и ще ви покани.

Роуз Уотърфорд бе циничка. Тя гледаше на живота само като на възможност да се пишат романи, а на публиката — като на суров материал. Понякога канеше в дома си представители на тази публика, но само ако ценяха таланта й, и ги гощаваше с подобаваща разточителност. Надсмиваше се добродушно на преклонението им пред „лъвовете“ от литературния свят. Но с достойнство играеше пред тях ролята на негова изтъкната представителка.

Заведоха ме при мисис Стрикланд, с която разговаряхме десетина минути. Нищо у нея не привлече вниманието ми освен приятния й глас. Каза, че имала апартамент в Уестминстър с изложение към незавършената катедрала 10 10 Авторът очевидно има предвид огромната Уестминстърска катедрала, чието строителство е било завършено в началото на XX век. Б. пр. , и навярно понеже живеехме в един квартал, бяхме склонни да се сприятелим бързо.

Големият универсален магазин свързва всички между Темза и парка Сейнт Джеймс. Мисис Стрикланд попита за адреса ми и след няколко дни аз получих покана за обяд.

Нямах много ангажименти и с удоволствие приех. Закъснях малко, защото от страх да не подраня бях обиколил три пъти катедралата и когато пристигнах, компанията вече се бе събрала. Там бяха мис Уотърфорд и мисис Джей, Ричард Туайнинг и Джордж Роуд. Все писатели. Беше чудесен ден, ранна пролет и всички бяхме в приятно настроение. Говорихме за какво ли не. Мис Уотърфорд, раздвоена между естетическия идеал на своята младост, когато бе ходила на приеми почти неизменно облечена в сивкаво-зелено с нарцис в ръка, и по-волната мода на зрелите и години с предпочитания към високи токчета и парижки рокли, си бе сложила нова шапка. Тя й беше повдигнала настроението. Никога не бях я чувал да говори с такова страстно озлобление за наши общи познати. Мисис Джей, убедена, че непристойността е сърцето на духовитостта, почти шепнешком правеше такива изказвания, от които би могла да поруменее дори снежнобялата покривка. Ричард Туайнинг непрестанно бърбореше някакви абсурдни чудатости, а Джордж Роуд, съзнавайки, че не е нужно да демонстрира своето остроумие, станало вече пословично, отваряше устата си само за да сложи в нея храна. Мисис Стрикланд не говореше много, но притежаваше приятната способност да поддържа разговора; ако настъпеше пауза, тя подхвърляше най-подходящата забележка и той пак потръгваше. Беше около тридесет и седем годишна, доста висока и закръглена, без да бъде пълна; не можеше да се каже, че е хубава, но лицето й бе приятно, навярно заради топлите кафяви очи. Кожата й бе твърде бледа. Тъмната й коса бе подредена в сложна прическа. Единствена тя от трите жени не бе гримирала и за разлика от останалите изглеждаше естествена и непринудена.

Трапезарията бе обзаведена според добрия вкус на онова време. Изглеждаше много строга, с висока ламперия от светло дърво и зелени тапети, на чийто фон се открояваха офорти от Уислър 11 11 Джеймс Уислър (1834–1903) — живописец и график, импресионист. Б. пр. в елегантни черни рамки.

Зелените завеси на пауни бяха равномерно надиплени, зеленият килим, на който бяха изобразени белезникави зайци, лудуващи сред разлистени дървета, издаваше влиянието на Уилям Морис. На камината бе поставен съд от син холандски порцелан. По онова време в Лондон трябва да е имало поне петстотин трапезарии, обзаведени по същия начин. Без излишества, артистично и скучновато.