Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

Доколкото съм разбрал, в случая става въпрос за проследяване на развитието на две довлечени отвън болести, които открай време — настъпвайки понякога едновременно, понякога с циклична последователност — тормозят един организъм, наречен Средна Европа. Горе-долу от 1000-та година от нашата ера споменатият географски район представлява патологичен случай за изследователите на културната история — тъй поне твърди Георг.

Клетият човек!

На третата врата виси надпис „Стенография!“ От десет години насам Георг работи над един нов-новеничък краткопис, в който ще бъдат отстранени всички недостатъци на досегашните стенографски системи и който ще предлага огромни предимства. Целта на Георг е насочена към увеличаване броя на сричките, които могат да бъдат написани за една минута, и то с помощта на метод, даващ възможност да се изписват цели изречения, без да се вдига моливът. Той е напълно уверен, че тогава съвсем спокойно ще могат да се стенографират по триста срички в минута. Тъй като и най-бързият оратор не е в състояние да произнесе повече от двеста и петдесет срички в минута, не ми е съвсем ясно какво значение ще има проектът да се стенографират триста. Георг обаче се е хванал с безразсъдна упоритост за тази работа. Прилича на истински Сизиф, който се е нагърбил с тази работа съвсем доброволно.

Никой няма да се изненада, ако чуе, че и тая работа е още по детски терлички.

Не мога в момента да си спомня какво точно гласяха надписите върху табелките на другите врати. Сигурно е обаче едно: във всяка от петте работни стаи има — освен съответните книги, шкафовете, сандъците и кутиите — и по едно писалище.

Пет писалища, значи, пет стола зад писалищата, пет мастилници, пет бележника и пет календара, на които са отбелязани срокове! И тъй, тайнственият Георг снове между своите незавършени жизнени дела, работи ту над едно, ту над друго от тях, броди, потънал в дълбоки мисли, ту насам, ту натам. Секретарката, която има и която нарича „леличката“, прави малко объркано впечатление. Това обаче е наистина извинително.

За щастие Георг може да си позволи да се посвещава на тия свои доста скъпички духовни страсти. Той е сънаследник на една твърде голяма фабрика, а в нея се произвеждат цинкови вани за къпане; вани, в които може да се седи, вани, в които може да се лежи, и съвсем микроскопични ванички, в които могат да се насапунисват и отсапунисват бебета. Фабриката се намира сред една от романтичните немски планини в Централна Германия и по-големият брат, който ръководи цъфтящото предприятие, плаща на Георг всяка желана от него сума при едно-единствено условие: че той, Георг, няма да си тика носа в цинковите вани.

Георг не си тика носа във ваните.

Той живее в Берлин и рядко излиза от своите пет научни кабинета. В края на миналото лято обаче този „доктор Фаустчо“ — както му викаме ние — напусна и подчинителното наклонение, и античността, и стенографията, и християнството с цел да си почине малко. Когато след няколко седмици се върна, той тикна в ръцете ми дневника, който бе водил през време на своята почивка. Ясно е, че такъв активен мъж като него не може да остане в пълно бездействие, а пък мен направо ме зарадва обстоятелството, дето най-после беше свършил докрай една работа, макар тя да е само един ваканционен дневник. Прочетох ръкописа и го изпратих на моя издател. На него дневникът се хареса и той го отпечата. Ние с него ще се радваме, ако книгата допадне и на читателите.

Ерих Кестнер

Берлин, лятото, 1938 г.

П.П. Моят приятел Георг впрочем не подозира дори, че дневникът му вече е отпечатан, и сега направо ще си глътне езика.

Драги ми Георг,

Ти не подозираш дори, че дневникът ти вече е отпечатан и като научиш това, направо ще си глътнеш езика. Нямах разрешението ти да давам този ръкопис в чужди ръце, а още по-малко под печат. Но какво искаш? Защо пък ти да си в по-изгодно положение от другите писатели?

Надявам се, че сега това ти е по-ясно. Във всеки случай признавам си честно, радвам се, че докато книгата ти излиза, не си в Берлин, а в Цейлон. Като си представя само твоята изненада, това напълно ми стига, за да задоволя моята жажда за сензации. В този, както и в много други случаи, мога да мина и без съответната поука. Дано, докато се върнеш в родината, гневът ти да се е поуталожил вече и на негово място да е изплувало добродушно удовлетворение от факта, че макар и без своя собствена инициатива, ти вече си почнал да ставаш полезен член на човешкото общество.