Йожен Сю - Скитникът евреин

Вакханалната царица се подпираше с една ръка върху рамото на Роз-Помпон, но на ръст беше по-висока от нея. Сестрата на Гърбавото беше като истинска царица сред веселата тълпа, която явно се развихряше още повече от нейното присъствие. Беше на около двадесет години, висока, стройна, добре облечена, с правилни черти, с весел и жизнен поглед. Тя също имаше великолепна кестенява коса и големи сини очи, но те не бяха кротки и смирени като на сестра й, а святкаха с неутолима жажда за удоволствия. Тя пращеше от здраве и въпреки че бе прекарала няколко нощи и дни в непрекъснати веселби, лицето й пак беше чисто, страните й — розови, раменете й — изправени, сякаш едва тази сутрин беше излязла от някой благоприличен дом. Облеклото й бе странно и чудновато, но й отиваше. То се състоеше от тесен, дълъг сърмен жакет, украсен с гъсти ресни и вишневи панделки, които се развяваха по голите й ръце. Богато нашита къса рокля от вишнево кадифе стигаше до прасците и оголваше фините й, но здрави глезени, обути в бели копринени чорапи. На краката си носеше червени обувки с медни пети. Нито една испанска танцьорка не можеше да се похвали с толкова гъвкаво и стройно тяло. Сякаш тя непрекъснато беше обладана от демона на танца и движението и непрестанно чуваше звуците на някакъв невидим оркестър, който дирижираше с едва доловими помръдвания на главата, мускулите и крачето си. Около челото й имаше нещо като златна корона, накичена с гръмливи звънчета. Гъстата й коса беше сплетена на две големи плитки, увити около главата. В дясната си ръка държеше голям букет, с който поздравяваше множеството.

Трудно може да се опише тази шумна, весела, лудешка компания, придружена от трета кола, също претъпкана с чудновато маскирани хора.

Сред тази пощуряла от веселието тълпа имаше само едно скръбно лице. Това беше Гърбавото, която въпреки всичките си усилия не можа да се измъкне и продължаваше да стои сред първите редици на множеството. След дълга раздяла със сестра си тя за пръв път я виждаше в цялото великолепие на странния й триумф, сред гръмогласните викове и възхищението на приятелите й по удоволствия. Очите на младата шивачка плуваха в сълзи. Макар да я виждаше щастлива сред заобикалящите я, макар да изглеждаше, че тя се възхищава на блясъка на преходния си разкош, Гърбавото я оплакваше. Това нещастно, дрипаво сираче, тръгнало в зори да търси работа, жалеше сестра си. Гърбавото забрави тълпата и се загледа в нея с обич и скръб. Очите му бяха впити във веселото, хубаво момиче, а по бледото му кротко лице се изписа трогателно съжаление и дълбоко съчувствие.

Внезапно игривият поглед, който царицата хвърляше към множеството, се спря върху тъжните, насълзени очи на Гърбавото…

— Сестра ми! — извика Цефиза. — Сестра ми — и с един скок на танцьорка тя напусна неподвижния си престол, намери се до Гърбавото и топло я прегърна.

Всичко това стана толкова бързо, че смаяните приятели на Вакханалната царица не знаеха какво да мислят. Маските, наобиколили Гърбавото, се огледаха изумени, а тя, щастлива, че прегръща сестра си, забрави за крайната противоположност между двете, която щеше да събуди смеховете и почудата на тълпата. Цефиза първа се сети за това и, за да спаси сестра си от унижението, се обърна към каретата и рече:

— Роз-Помпон, хвърли ми връхната дреха. Нини-Мулен, отворете вратата на каретата. — Вакханалната царица взе пелерината си, наметна Гърбавото, преди да е успяла да реагира, хвана я за ръка и каза: — Качвай се… Качвай се…

— Аз?! — извика момичето с ужас. — Какво говориш?

— И без това трябва да ти кажа нещо… Ще поискам отделна стая, където ще бъдем сами. Побързай, скъпа, не упорствай пред толкова хора. Върви…

От страх да не стане за смях пред хората, уплашена и разтреперана, Гърбавото несъзнателно тръгна след сестра си, която я завлече в каретата. Пелерината беше покрила дрипавите дрехи и недъга на Гърбавото, затова тълпата нямаше на какво да се смее и само се изненада от тази среща. В това време каретата пристигна пред вратата на гостилницата на площад „Шателие“.

След известно време Вакханалната царица и Гърбавото останаха сами в една стая на гостилницата.

— Дай да те целуна още веднъж — каза Цефиза на младата шивачка, — сега поне сме сами и няма от кого да се боиш.

Когато царицата се наведе да прегърне Гърбавото, връхната дреха се свлече. Тогава тя видя дрипите й, които не бе забелязала на площада, плесна с ръце и издаде болезнена въздишка. После се доближи до сестра си, вгледа се в нея отблизо, хвана с пухкавата си ръка ледените, мършави ръце на Гърбавото и дълго не можа да откъсне очи от нея. Тя скърбеше за това клето, препатило, бледо, изпито от лишения и безсъние създание, облечено в износена, кърпена басмяна рокличка…