Умберто Еко - Нулев брой

— В онова там дават филм, който вече съм гледала.

— В онова там ли?

— В онова, което подминахме току-що, на отсрещната страна на улицата.

— Но аз те държах под ръка и гледах теб, не съм гледал отсреща. Знаеш ли, ти си страхотна работа!

— Ти никога не виждаш нещата, които виждам аз — каза тя. — И все пак съм съгласна за киното, да си купим вестник, за да видим какво дават.

Гледахме филм, от който не помня нищо, защото, понеже чувствах, че тя продължава да трепери, в един момент я хванах за ръка, отново топла и признателна, и седяхме така като влюбени, но от тези около кръглата маса, които спели с меч помежду си.

Изпратих я до тях — беше малко по-спокойна, — целунах я братски по челото, потупах я леко по бузата, както подобава на възрастен приятел. В крайна сметка (казвах си) бих могъл да съм ѝ баща.

Или почти.

Петък, 24-ти април

През тази седмица работата вървеше с големи прекъсвания. Като че ли на никого не му се работеше, в това число и на Симеи. От друга страна, дванайсет броя за една година не са по един брой на ден. Четях първите чернови на статиите, уеднаквявах стила, мъчех се да обуздавам натруфените изрази. Симеи одобряваше:

— Господа, това е журналистика, не литература.

— И като стана дума — намеси се Костанца, — започна да се разпространява модата на мобилните телефони. Вчера един във влака до мен говори надълго и нашироко за отношенията си с банката и аз разбрах всичко за него. Мисля, че хората полудяват. Трябва да напишем нещо по въпроса.

— Тази работа с мобилните телефони — възрази Симеи — не може да продължи. Първо на първо са много скъпи и малко хора могат да си ги позволят. Второ, хората скоро ще открият, че не е жизненонеобходимо да се обаждат на всеки по всяко време, ще страдат от загубата на разговорите на четири очи и лице в лице и в края на месеца сметката им ще е стигнала недостижими върхове. Тази мода е обречена да замре в рамките на година, най-много две. Засега мобилните телефони са полезни единствено на прелюбодейците, за да могат да имат връзки, без да използват домашния телефон, и може би на водопроводчиците, които могат да бъдат намерени във всеки момент, докато са на работа. На никой друг. Следователно на нашата публика, мнозинството от която няма мобилни телефони, материалът няма да е интересен, а на малцината, които имат, ще им е все едно, дори ще ни сметнат за сноби, за радикален шик.

— Не само — намесих се аз. — Дайте си сметка, че Рокфелер и Аниели или президентът на Съединените щати нямат нужда от мобилен телефон, защото имат рояци секретари и секретарки, които се грижат за тях. Следователно скоро ще разберем, че мобилни телефони използват само незначителните хора, бедняците, които трябва да могат да бъдат намерени от банката, откъдето да им кажат, че сметката им е на червено, или от шефа, който ги следи какво правят. Така мобилният телефон ще се превърне в символ на ниско социално положение и никой няма да го иска.

— Не съм много сигурна — каза Мая. — Това е като prêt-à-porter или съчетанието от тениска, дънки и тънък шал: могат да си ги позволят както дамата от висшето общество, така и работничката, само че втората не знае как да съчетава елементите или смята, че дънките задължително трябва да са нови-новенички, и не носи такива изтъркани на коленете, освен това ги носи с токчета и така човек веднага вижда, че тя не е дама от висшето общество. Но тя не го вижда и продължава да носи доволно лошо съчетаните си дрехи, без да знае, че така подписва присъдата си.

— И тъй като тя може би ще чете „Утре“, ние ще ѝ кажем, че не е дама. И че мъжът ѝ е незначителен и вероятно прелюбодеец. А после, възможно е командор Вимеркате да иска да се включи в бизнеса с мобилни телефони, а ние да му направим такава мечешка услуга. В общи линии темата или е ирелевантна, или е прекалено гореща. Да я оставим. Същото е като с компютъра. Тук Командора ни позволи да имаме по един на калпак, и са удобни за писане и архивиране на данни, въпреки че аз съм старомоден и не знам какво да го правя. Но повечето от нашите читатели са като мен и нямат нужда от компютър, защото нямат данни за архивиране. Нека не създаваме комплекси за малоценност на публиката.

След като изоставихме електрониката, този ден се заехме да препрочитаме една надлежно поправена статия и Брагадочо отбеляза:

— Гневът на Моска? Не е ли банално да използваме все такива високопарни изрази — гневът на президента, яростта на пенсионерите и така нататък?