Дона Тарт - Щиглецът

„Шшт, Потър“, прошепна той във врата ми. „Това съм просто аз“.

Беше неестествено. Неестествено ли беше? И да, и не. Скоро след това бях задрямал, приспан от горчивата му миризма на бира и немито тяло, от равномерното му дишане близо до ухото ми. Съзнавах, че не мога да обясня този случай, без да му придам по-голямо значение, отколкото имаше всъщност. В нощите, когато се будех, полузадушен от страх, той беше край мен, задържаше ме, когато скачах от леглото, обзет от ужас, придърпваше ме обратно да легна до него под завивките, нареждайки с гърлен, променен от съня глас успокоителни безсмислици на полски. Унасяхме се прегърнати, заслушани в музиката от моя айпад (Телониъс Мънк, Велвет Ъндърграунд, музика, която майка ми бе харесвала), понякога се събуждахме вкопчени един в друг като корабокрушенци или като много по-малки деца.

И все пак (това беше по-съмнителната част, която будеше безпокойство у мен) бе имало и други, далеч по-смущаващи пиянски нощи, когато се боричкахме полуоблечени в слабата светлина, която идваше откъм банята, без очилата всичко около мен имаше неясни очертания, разливащи се в светъл ореол: груби, припрени докосвания, бира от ритнатите бутилки се пенеше по килима — докато се случваше, беше просто забавление, нищо особено, пък и си струваше заради онзи парлив миг, когато подбелвах очи и забравях всичко; но на другата сутрин, когато се събудехме, легнали по корем и пъшкайки в двата края на леглото, станалото потъваше в непоследователна поредица от кадри в контражур, нестабилни, зле осветени като в експериментален филм, необичайно променените черти на Борис постепенно избледняваха от паметта ми и всичко това нямаше по-голяма връзка с действителния ни живот, отколкото би имал някой сън. Никога не говорехме за това; то не беше съвсем реално; докато се приготвяхме за училище, се замеряхме с обувки, плискахме се с вода, дъвчехме аспирин за махмурлука, смеехме се и се шегувахме по целия път до автобусната спирка. Бях наясно, че ако узнаеха за това, хората биха приели нещата погрешно, не исках никой да научава и знаех, че и Борис не иска, но независимо от всичко съвсем не изглеждаше притеснен, поради което и аз бях почти сигурен, че това е просто нещо смешно, което не бива да се приема сериозно или да става повод за безпокойство. И все пак неведнъж се бях питал дали не е редно да събера сили и да кажа нещо: да очертая някаква граница, да изясня нещата, просто за да бъда напълно сигурен, че той не е останал с погрешно впечатление. Но подходящият момент така и не настана. Сега вече нямаше смисъл да го заговоря на тази тема и да поставям и двама ни в неловко положение, но това далеч не ме успокояваше.

Ненавиждах се, защото ми липсваше толкова много. У нас се пиеше доста (особено що се отнася до Ксандра), често се тряскаха врати (чувах я да крещи: „Е, ако не съм аз, трябваше да си ти, нали!“); и липсата на Борис (когато Борис беше в къщата, и двамата бяха доста по-въздържани) усложняваше всичко. Част от проблема беше и промяната в работното време на Ксандра в бара — бяха променили работните графици в местоработата й; тя беше под силен стрес, хората, с които бе работила дотогава, бяха напуснали, или пък работеха в други смени; в сряда и понеделник, когато ставах, за да отида на училище, често я виждах, току-що прибрала се от работа, да седи сама и да гледа любимото си сутрешно предаване, прекалено напрегната, за да заспи, и да пие „Пепто-Бисмол“ 100 100 Препарат за лечение на леки стомашни неразположения, киселини и пр. — Б.пр. направо от шишето.

— Тази нощ ми се взе здравето — каза тя и направи опит да се усмихне, когато веднъж ме видя на стълбите.

— Трябва да идеш да поплуваш. После ще ти се доспи.

— Не, благодаря, мисля да си остана тук с това „Пепто“. Какво лекарство! Мирише на дъвка, но несъмнено е страхотно.

Що се отнася до баща ми, той прекарваше повече време у дома — обръщаше ми внимание, което ми беше приятно, но резките промени в настроението му ме изнервяха. Беше започнал футболният сезон; той беше обзет от оживление. След като провереше своя „блакбери“, перваше с разтворена длан дланта ми и почваше да танцува из дневната: „Гений ли съм аз или да? Или да?“ Преглеждаше таблици за залози на амплитуда, сравняваше резултати, а понякога — по-рядко — се допитваше и до една книга със заглавие „Скорпион: предсказания за вашите шансове в спорта през годината“.

— Винаги гледам да се придържам към проучванията си — казваше той, когато го намирах да сравнява таблици и да натиска клавишите на калкулатора, като че ли изчисляваше своя данък общ доход. — На човек му трябва да улучва само петдесет и три-петдесет и четири процента, за да си осигури прилично съществувание от тези неща — разбираш ли, играта на бакара е единствено за забавление, в нея няма никакви умения, поставям си граници и никога не ги надвишавам, но при залаганията, ако следиш спортните резултати, може наистина да направиш добри пари, стига да спазваш дисциплина. Трябва да имаш подход на инвеститор. Не като запалянко, и дори не като комарджия, защото тайната е в това, че по-добрият отбор обикновено печели и онези, които правят предвиждания, умеят да преценяват правилно. Но и хората, които правят предвиждания, имат своите ограничения, защото са повлияни от общественото мнение. Те всъщност не казват кой ще победи, а кой ще победи според широката публика. Така че този марж, между фаворита по емоционални съображения и действителните факти — мамка му, я виж този нападател в крайната зона, „Питсбърг“ пак имат голям шанс, а сега съвсем не ни трябва да вкарат — тъй или иначе, казвам, какво ще стане, ако се заема сериозно да си напиша домашното, за разлика от Джо Тъпанаря, който избира победителя, след като е прегледал за пет минути спортната страница? Кой ще има предимство? Нали разбираш, не съм от онези наивници, които вярват фанатично в „Джайънтс“, каквото и да стане — да му се не види, майка ти би могла да потвърди това. Скорпионът държи да има контрол над всичко — такъв съм аз. Амбициозен съм, държа да спечеля на всяка цена. Оттам идваше и актьорското ми умение навремето, когато играех. Слънце в Скорпион, асцедент Лъв. Всичко си го има в хороскопа ми. Ето, ти например си Рак, рак-пустинник, потаен, свит в черупката си, действаш по съвсем различен начин. Това не е нито лошо, нито добро просто нещата стоят така. Така или иначе, каквото и да е, аз винаги следя внимателно състоянието на защитата и нападението в отборите, но независимо от това не вреди да обръщаш внимание и на разните транзити, прогресии и слънчеви дъги в деня на мача…