Джеймс Клавел - Вихрушка

Макайвър се ухили.

— Сигурен ли си?

— Да. Преди няколко минути получих телекс от „Иран Ойл“. Потвърждават, че ще получим всичките договори на „Гърни“ в Харг, Ковис, Загрос й Ленгех като начало. Очевидно заповедта да ни изцедят е дошла от горе и трябваше да дам щедър пишкеш към фонда за подкупи на нашите партньори. Но това няма значение, ще увеличим четворно печалбите си в Иран, момчето ми. — Пишкешът беше древен ирански обичай, предварителен подарък за услуга, която може да бъде направена. Древен обичаи беше също чиновниците законно да задържат дадения им в процеса на работата пишкеш.

— Това е чудесно, Анди.

— И не е всичко! Мак, току-що поръчах още двадесет 212, а днес потвърдих поръчката за шест Х–63 — той е страхотен!

— Господи, Анди, фантастично! Но не насилваш ли малко, нещата?

— Иран може да, ъ-ъ, има временни затруднения, но останалият свят е изплашен, че няма алтернативни източници на петрол. Янките вече се напикаха, момчето ми. — Гласът му се покачи с още един тон. — Току-що потвърдих още една голяма сделка с „Екс Текс“ за нови договори в Нигерия, Саудитска Арабия и Борнео, друга с „Ол-Гълф Ойл“ в Емирствата. В Северно море сме само ние, „Гърни“ и „Импириъл Хеликоптърс“. — „Импириъл Хеликоптърс“ беше филиал на „Импириъл Еър“, втората полуправителствена авиокомпания, конкурираща се с „Бритиш Еъруейс“. — Много е важно да задържиш нещата в Иран стабилни. Договорите ни, хеликоптерите и резервните части са част от обезпечението ни за новия хеликоптер. За Бога, дръж изкъсо скъпите ни партньори. Как са добрите мили хора?

— Както обикновено.

Гавалан знаеше, че това означава противни, както винаги.

— Току-що бях на разговор с генерал Джавадах в Лондон. — Генерал Джавадах беше напуснал Иран с цялото си семейство преди година, точно преди, да започнат неприятностите. През последните три месеца двама от иранските им партньори със семействата си посетиха Лондон „по медицински причини“, други четирима бяха в Америка, също със семействата си. Трима останаха в Техеран. — Той е глупак, макар че ни струва скъпо. Какво става с Харг? Можем ли вече да се върнем там? — Остров Харг беше изключително важен, огромен морски терминал в Залива, чрез който Иран изнасяше по-голямата част от нефта си — миналата година по това време почти шест милиона варела на ден, а сега едва шестстотин хиляди. Харг беше огромен източник на приходи за С-Г, но преди три седмици военните заповядаха на екипажите и хеликоптерите на С-Г, командувани от капитан Рудигер Луц, да напуснат острова и да се преместят в близкото пристанище на Бандар-е Делам. — Имаме ли някакъв шанс да се върнем?

— Още не, но когато свършат стачките, ще можем да обслужваме всички наши морски сонди от Бандар-е Делам. — Макайвър искаше да прибави спешно: „Анди, видях се с Рудигер и той ми каза под секрет, че се радва, че се е махнал от острова, че той е бомба със закъснител, която всеки момент може да избухне — толкова е лесен за саботажи.“ Вместо това каза рязко: — Ще изпратя отчет със семействата. Властите контролират всичко.

— Да. Как е младият Скот?

— Добре се справя. Всеки момент ще полети на 212. — Макайвър се усмихна. Той беше първият инструктор на Скот.

— Добре. Може да го изтегля, за да го обучим на Х–63.

— Не, дай му време, Анди. Той е добър, но има нужда от време. Нека да полети година на 212.

— Както кажеш. Как е в Ленгех? — Това беше най-югоизточната им база, която обслужваше целия район на ормузкия проток.

— Добре. Скрагър съобщи, че новите сонди в Сири са бликнали, резервоарите им са пълни до тавана и според последните сведения стачките не са ги засегнали въобще — мислим, че това е, защото Сири е изградена от французите и защото те дадоха убежище на Хомейни, когато преди няколко месеца той беше изгонен от Ирак.

— Добре. Ще предам това. Като говориш с този стар педераст Скраг, предай му поздрави от мен.

— Анди, не мислиш ли, че е време да говориш с него да се пенсионира и…

— Как е медицинското му?

— Идеално, но…

— Нали прегледите са на всеки три месеца и толкова строги и сериозни, както на всички?

— Да, но…

— Щом като е така, да лети.

— Да, но той е на шестдесет и е вече време…

— Докато са му редовни документите, той е капитан — обещал съм му.

— Добре, но да пукна, ако знам как този заядлив, развратен, независим, стар педераст се държи. Кълна се в Бога, мисля, че няма начин да подправи медицинското си. Няма начин. Даже съм летял с него, но нямаше начин да не го пусна и на проверката.