Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Там — за съжаление също безрезултатно — по него стреля охраната, разположена при комините, и котаракът се изпари в залязващото слънце, заляло града.

В апартамента през това време пламна паркетът под краката на дошлите и в огъня, на мястото, където се беше търкалял с мнимата си рана котаракът, се появи и постепенно ясно се очерта трупът на бившия барон Майгел с вирната брадичка и стъклени очи. Но вече нямаше възможност да го измъкнат. Като подскачаха по пламналите дъсчици на паркета и се пляскаха с длани по димящите рамене и по гърдите, хората от гостната заотстъпваха към кабинета и антрето. Онези, които бяха в трапезарията и в спалнята, избягаха през коридора. Дотичаха и другите от кухнята, втурнаха се в антрето. Гостната беше вече пълна с пламъци и дим. Някой успя набързо да набере номера на пожарната и да викне кратко в слушалката:

— Садовая триста и две-бис?…

Не биваше да се бавят повече. Пламъкът плисна в антрето. Почнаха да се задушават.

Щом от строшените прозорци на омагьосаното жилище плъзнаха първите струйки дим, по двора се чуха отчаяни човешки викове:

— Пожар, пожар, горим!

В няколко апартамента хората закрещяха по телефоните:

— Садовая! Садовая триста и две-бис!

И докато по Садовая кънтяха ужасяващите камбанни удари на понеслите се от всички краища на града дълги червени коли, хората, които се суетяха из двора, видяха как заедно с пушека от прозореца на петия етаж излетяха три тъмни, както им се стори, мъжки силуета и един силует на гола жена.

Наистина ли имаше силуети, или само така им се беше привидяло на обезумелите от страх обитатели на злощастната къща на Садовая, това, разбира се, не може да се каже със сигурност. Ако наистина ги е имало, накъде точно са се насочили също никой не знае. Къде са се разделили — и това не можем да кажем, но знаем, че може би някъде около петнайсет минути след началото на пожара на Садовая пред огледалните врати на валутния магазин на Смоленския пазар се появи дълъг гражданин с кариран костюм и с него едър черен котарак.

Като си проправяше ловко път през минувачите, гражданинът отвори външната врата на магазина. Но в този момент дребният, кльощав и крайно недоброжелателен портиер му прегради пътя и каза ядосан:

— С котки е забранено.

— Извинете — възрази дългият с тенекиен глас и сложи възлеста ръка на ухото си, като да не чуваше добре, — с котки ли казахте? Ами къде виждате котка?

Портиерът се опули й имаше защо: в краката на гражданина наистина нямаше никаква котка, но иззад рамото му се подаваше и напираше към магазина шишко със съдран каскет, който наистина имаше котешка муцуна. В ръцете си шишкото носеше примус.

Кой знае защо, тези двама клиенти не се харесаха на портиера мизантроп.

— Тук е само с валута — изхриптя той, поглеждайки ядосано изпод рошавите си вежди, сякаш проядени от молци…

— Скъпи мой — задрънка дългият и окото му засвятка през счупеното пенсне — но откъде знаете, че нямам валута? Вие съдите по дрехите? Никога не го правете, скъпоценни страже! Може да допуснете грешка, и то фатална грешка. Препрочетете отново, да речем, историята за прочутия халиф Харун ал-Рашид. Но в дадения случай, като оставям временно тази история настрана, искам да ви кажа, че ще се оплача от вас на управителя и ще му разкажа за вас такива неща, че, току-виж, ви се наложило да напуснете поста си между светналите огледални врати.

— Откъде знаете, че примусът ми не е тъпкан с валута — намеси се разпалено в разговора и котаракоподобният шишко, който така напираше да влезе в магазина. Отзад вече се блъскаха и негодуваха други клиенти. Като гледаше с омраза и съмнение странната двойка, портиерът й стори път и нашите познайници Коровиев и Бегемот влязоха в магазина.

Вътре двамата най-напред се огледаха, а после със звънък глас, който се чу буквално във всяко кътче, Коровиев заяви:

— Чудесен магазин! Хубав, много хубав магазин!

Клиентите пред щандовете, се обърнаха и, кой знае защо, погледнаха изумени говорещия, въпреки че той имаше всички основания да хвали магазина.

Стотици топове басма в най-различни десени бяха изложени по лавиците. Зад тях се извисяваха планини от хасета, коприна и сукно за фракове. Чак до дъното на магазина бяха наредени колони от кутии с обувки и няколко гражданки седяха на ниски столчета с левия крак в старата, опърпана обувка, а десния — в нова, лъскава, с която потропваха угрижено по килимчето. Някъде в друга част на магазина звучаха песни и свиреха грамофони.