Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Здесь есть возможность читать онлайн «Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1990, Издательство: Интерпринт, Жанр: Советская классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Майстора и Маргарита: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Майстора и Маргарита»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Каква е разликата между един Майстор и един редови член на съюза на писателите? Ще получи ли най-накрая покой Пилат Понтийски? Има ли корупция при социализма и как се борят Органите с нея? И какви поразии могат да натворят свитата на Сатаната и две вещици в столицата на световния комунизъм — Москва, там, където всеки следи всекиго, а писането на доноси се счита за граждански дълг!?

Майстора и Маргарита — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Майстора и Маргарита», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Така с непрекъсващото нито за секунда следствие бе ознаменувано и утрото на съботния ден. През това време в града се пораждаха и се пръскаха най-невероятни слухове, в които зрънцето истина беше разкрасено с пищни лъжи. Разправяха, че във „Вариете“ имало сеанс, след който всичките две хиляди зрители изскочили на улицата, както ги е майка родила, че на Садовая била разкрита печатница за вълшебни фалшиви банкноти, че някаква банда отвлякла петима началници от сектора за развлечения, но милицията веднага ги намерила до един, и какво ли не още, чак не ми се ще да го повтарям.

А вече наближаваше обед и тогава там, където се водеше следствието, иззвъня телефон. От Садовая съобщаваха, че проклетият апартамент пак давал признаци на живот. Съобщиха, че се отваряли отвътре прозорци, че долитали звуци на пиано и пеене и че видели на прозореца черен котарак, който седял на перваза и се припичал на слънце.

Към четири часа на този горещ ден голяма компания цивилно облечени мъже слезе от три леки коли малко преди №302-бис на Садовая. Пристигналата голяма група се раздели на две и едната мина през безистена и през двора направо към шести вход, а другата отвори иначе заключената задна врата и двете се заизкачваха по различните стълбища към апартамент №50.

В това време Коровиев и Азазело, при това Коровиев с обичайните си дрехи, а съвсем не с празничен фрак, седяха в трапезарията на апартамента и довършваха закуската си. Воланд, както обикновено, беше в спалнята, а къде беше котаракът — не се знае. Но ако се съди по тракането на тенджери в кухнята, можеше да се предположи, че Бегемот е именно там и, разбира се, върши щуротии.

— Какви ли пък са тези стъпки по стълбите? — попита Коровиев, както въртеше лъжичката в чашката с кафе.

— Ами идват да ни арестуват — отговори Азазело и изпи един коняк.

— Да, да видим, да видим — отговори на свой ред Коровиев.

Междувременно онези, които се качваха по главното стълбище, бяха вече на площадката на третия етаж. Там някакви двама водопроводчици се занимаваха с радиатора на парното. Дошлите размениха с водопроводчиците многозначителни погледи.

— Всички са тук — прошепна единият от водопроводчиците, както блъскаше с чук по тръбата.

Тогава човекът, който вървеше пръв, извади най-открито изпод палтото си черен маузер, а тези до него — шперцове. Изобщо тръгналите за апартамент №50 бяха отлично екипирани. Двама от тях носеха в джобовете си тънки копринени мрежи, друг — въже с примка, трети — марлени маски и ампули с хлороформ.

Само за секунда отвориха вратата на апартамент №50 и всички се намериха в антрето, а кухненската врата, която се тръшна в същия миг, свидетелстваше, че и втората група беше пристигнала навреме през задния вход.

Този път ако не пълна, то поне известна сполука беше налице. Хората се пръснаха моментално из всички стаи и не намериха жива душа, но затова пък на масата в трапезарията откриха остатъци от явно току-що изоставена закуска, а в гостната върху камината, до кристална гарафа, се беше настанил огромен черен котарак. Той държеше в лапите си примус.

В пълно мълчание влезлите в гостната съзерцаваха твърде дълго този котарак.

— Нда… наистина, бива си го — прошепна един от дошлите.

— Не върша бели, никого не закачам, оправям си примуса — проговори котаракът, недружелюбно нацупен, — и освен това смятам за свой дълг да ви предупредя, че котаракът е древно и неприкосновено животно.

— Наистина — чиста работа! — прошепна един от влезлите, а друг каза високо и ясно:

— Я хайде, неприкосновен котарако вентролог, заповядай ей тук!

Копринената мрежа се разгърна и полетя, но хвърлилият я, за безкрайно учудване на всички, не улучи и закачи с нея само гарафата, която веднага се счупи със звън.

— Ремиз! — закрещя котаракът. — Ура! — остави примуса и измъкна иззад гърба си броунинг. В миг го насочи към застаналия най-близо до него, но още преди котаракът да успее да стреля, в ръцете на човека проблесна огън и едновременно с изстрела от маузера котаракът хвърли примуса, отърколи се от камината надолу с главата, падна на пода и изтърва броунинга.

— Край — каза със слаб глас котаракът и се просна омаломощен в кървавата локва, — отместете се за секунда, позволете ми да се простя със земята. О, приятелю мой Азазело — изстена котаракът, а кръвта му изтичаше, — къде си? — котаракът изви гаснещ поглед към вратата на трапезарията. — Ти не ми се притече на помощ в неравния бой, изостави нещастния Бегемот, предаде го за чаша наистина чудесен коняк! Е, нищо, нека смъртта ми тежи върху твоята съвест, а аз ти завещавам броунинга си…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Майстора и Маргарита»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Майстора и Маргарита» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Майстора и Маргарита»

Обсуждение, отзывы о книге «Майстора и Маргарита» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x