Виктор Пелевин - Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

— Харесал й е — заключи Аристотел Фьодорович, след като внимателно огледа мъртвеца. — Виж как се е изплезил. Винаги става така, когато майката се радва.

Румал Мусаевна кимна в отговор.

— И все пак ще трябва да променим нещо — каза Аристотел Фьодорович. — Това е едва вторият от Нова година насам. Много сме се кротнали.

— А какво искаш да промениш?

— Ами поне името. Вместо Fancy Car да стане „Фансигар“, той правилно го каза.

— Защо направо не поканиш ченгетата на гости? — изсумтя Румал Мусаевна. — Стига глупости.

— Ами тогава… В английския има ли дума „гар“?

Румал Мусаевна се замисли. После поклати отрицателно глава.

— Има във френския. Гара. Не ни върши работа. Знаеш ли какво можем… Можем например да отворим клуб за пури. Където хората ще идват да пийнат уиски и да изпушат една пура. И ще го наречем Fun cigar 73 73 Забавната пура (англ.). — Бел.прев. .

— Ох — намръщи се Аристотел Фьодорович. — Колко подкупи ще трябва да раздадем… Няма да ми стигнат пръстите да ги преброя. А сега и кредит няма да ни дадат. Даже с „посредник“.

— Да, тежко е — съгласи се Румал Мусаевна. — А тогава защо да променяме каквото и да било? Нали засега идват.

— Преди идваха много по-често — въздъхна Аристотел Фьодорович. — А сега… Знаеш ли, понякога се усещам, че вече губя всякаква надежда. Будя се рано сутрин, когато вие буря, и си мисля — така и ще се затрием в тази снежна пустиня…

Румал Мусаевна го потупа ободряващо по рамото.

— Хайде, хайде, не посървай. Просто времето е такова — бездуховно. Кали Юга…

— Слушай, а дали да не се наречем така — Кали Юга? Ще открием фирма някъде на юг от околовръстното…

— Стига глупости — каза Румал Мусаевна. — Ще ни се смеят. И после ще се юрнат разни окултни елементи. Сега поне не идват случайни гости.

— Това е вярно — съгласи се Аристотел Фьодорович и отново въздъхна, този път по-леко, успокоен. — Ами тогава… Дай поне да сменим кратуните.

Той взе чинийката от олтара и се приближи към Румал Мусаевна. Те се спогледаха тъжно, сложиха в уста по късче жълта захар и се обърнаха с лице на изток.

— Да бъдеш или да не бъдеш?

Изглежда, трябваше да отговори — макар че нямаше особено желание.

— Ами да бъда…

Нещо се промени и наоколо стана тъмно. По-точно, стана ясно, че наоколо е тъмно, а как е било преди, вече трудно можеше да си спомни.

— Това е правилният избор. Добре дошла в Битието.

— Ти кой си?

— Ангелът на новия живот.

— А аз коя съм?

— Ти си моята прекрасна дама.

— Коя, коя?

Ангелът се засмя.

— Ти си Маша. Това е името ти в човешкото ти раждане. То още предстои, но ти отсега можеш да мислиш и да чувстваш като хората. В състояние си с моя помощ да разбираш думите и да ги сглобяваш в мисли. После, когато се родиш, ще се научиш да правиш това сама.

Маша известно време възприемаше факта, че сега е Маша и може да мисли като хората, но това не предизвика у нея особено ярки или интересни емоции. Затова тя насочи вниманието си към ангела. За него вече можеше да направи някои изводи.

Първо, той беше невидим. Второ, не ставаше ясно къде се намира — или беше едновременно от всички страни, или се криеше някъде. Трето, ангелът говореше.

Маша имаше чувството, че я замерят с меки балончета — това бяха насочените към нея думи. Те се удряха в нея и избухваха като смислови облаци, които тя по някакъв начин разбираше. Оказа се, че и тя може да хвърля такива балончета — и те несъмнено стигаха до целта, защото ангелът й отговаряше.

— Да станеш човек хубаво ли е? — попита Маша.

— Зависи какъв — отвърна ангелът.

— Такъв, какъвто ще стана аз.

— Според земните понятия е прекрасно. За такова раждане биха си мечтали почти всички хора. Ти ще се родиш като дъщеря на много богат човек. Ето, виж…

И към това, което чувстваше Маша, ангелът прибави ново преживяване.

Тя попадна в сфера с разноцветни пламъчета. Те бяха различни — от ситни, едва видими за окото точки до сливащи се едно с друго петна ярка светлина. Достатъчно беше да обърне внимание на някое пламъче — и то започваше да я притегля към себе си.

Маша се опита да разгледа една мъждива зелена звездичка. Веднага й се стори, че се носи нанякъде — и там като че ли имаше дълги тропически листа, гореща гора и кафява, цялата в дъждовни мехури, река с дълга бяла лодка, — но тя не успя да разгледа нищо както трябва, защото ангелът я издърпа обратно.