Виктор Пелевин - Пазителят

— Не се и съмнявам — рече Пазителят. — Мисля, че в „Парка на елените“ за този изключително важен орган отделят не една и не две лекции. Може би дори сте провеждали лабораторни упражнения. Но това е било отдавна и вероятно трябва да ти освежа паметта по този въпрос.

Юка се усмихна, но нищо не отговори.

— Дете мое — продължи Пазителят с тона на добър начален учител, — след достигане на определена възраст простатата вече не позволява да се отнасят с нея лекомислено. Тя изисква периодично изпразване, в противен случай при мъжа започват неразположения от най-неприятно естество. Да се разболееш от тази болест е изключително лесно, но да я излекуваш е много трудно. Това е като възпаление на маточните тръби, само че по-лошо.

Юка кимна.

— Затова съвременните лекари предписват на мъжете редовна — приблизително веднъж на три дни — мастурбация. Дори и на онези мъже, при които с простатата всичко е наред. Просто за профилактика. Те имат известни основания за това — казвам го като лекар. Но това е една от онези области, при които светската мъдрост влиза в остър конфликт с духовните учения. Можеш ли да си представиш Пазителя, затварящ се в банята с грешни намерения по веднъж на всеки три дни?

— Мога, Ваше Безличество — сладостно въздъхна Юка.

Пазителят се засмя неудържимо.

— Ти можеш — каза той. — А пък другите — не. Ще бъдат наскърбени не само хората, но и духовете. Подобно поведение не отговаря на моя сан. Нито естетично, нито протоколно, нито мистично. Затова съм принуден да постигам същия физиологичен резултат с помощта на други методи. Уви, налага ми се да използвам женско тяло. Не за наслада на чувствата, съвсем не. А само за поддържане на добро здраве…

— Което е толкова важно за нашия свят — допълни Юка и почтително се поклони. — Но защо това женско тяло задължително трябва да не е навършило двайсет години? Също ли по духовни причини?

Помислих си, че сега вече Пазителят със сигурност ще се разгневи, но той отново се засмя. Като че ли получаваше искрено удоволствие от беседата с голата Юка.

— Точно така, дете мое, по духовни причини — каза той. — Бях възпитан по различен начин от твоето другарче. На младини дълго време практикувах различни монашески тренировки, сред които бе и медитация над грозотата на женското тяло. Обучаваха ме да разчленявам мислено най-съвършено на външен вид създание на кожа, кости, органи и физиологични течности — кръв, жлъч, урина, гной, слюнка, костен мозък и т.н. Часове наред съзерцавах грозотата на всички женски телесни части поотделно. Целта на упражнението беше да се победи чувствеността и в това то се оказа много полезно. Започнах да изпитвам дълбоко и искрено отвращение към женското тяло. Към мъжкото, разбира се, също. Това ми помагаше да спазвам въздържанието, което предписваха наставниците ми. Досещаш ли се накъде бия?

— Все още не, Ваше Безличество.

— Още една подробност тогава. При същата медитация ме учиха да забелязвам дори у още съвсем младо същество признаците на задаващото се възрастово разпадане — и аз ги виждам дори у теб, прелест моя. При това съвсем ясно…

Този път Юка не се усмихна.

— Затова — продължи Пазителят — да предизвика физиологична реакция в моя организъм, необходима за изпразване на простатата, може само чиста млада особа, чиято красота е способна поне за кратко да се окаже по-силна от фундаменталното отвращение към разврата, възпитано в мен чрез духовните практики. Обичайно компаньонките ми наистина не надхвърлят двайсет години. Но повярвай ми, че не са били и под осемнайсет. Аз спазвам законите, установени за всички.

— И по тази причина вие толкова често сменяте компаньонките?

Пазителят горчиво въздъхна.

— Уви, да — каза той. — Трудно е продължително време да залъгваш проницателен дух с един и същи мираж. Налага се постоянно да се сменят декорите. Това е едно от моите проклятия. Точно затова аналитичната медитация над грозотата на женското тяло беше извадена от учебната програма на твоето другарче. Не ми се искаше моя приемник да го постигне същата участ. Още тогава този старец с маска се е грижил за твоето щастие, мое дръзко и неблагодарно момиче… Между другото можеш да се облечеш, благодаря.

Юка отново се поклони. Стори ми се, че Пазителят все пак успя най-после да я смути. „За тази цел — меланхолично си отбелязах аз — е нужно да помолиш красавицата не да се съблече, а да се облече.“

Докато Юка си навличаше шортите и ризата, Пазителят се обърна към мен.