Луиза Олкът - Добри съпруги

За да започнем на чисто и да можем без никакви предубеждения да проследим сватбата на Мег, би трябвало да споменем за някои приказки по отношение на семейство Марч. Освен това бих искала да уточня, че ако някои от по-възрастните читатели смятат, че в тази наша история има твърде много „любов и ухажвания“ (не се опасявам, че младите биха възразили срещу това, но може би някои от възрастните ще го направят), бих могла да им напомня единствено думите на госпожа Марч:

— Какво можем да очакваме, след като в къщата си имам четири весели момичета, а отсреща млад и енергичен съсед?

Последните три години не донесоха почти никакви промени в живота на тихото семейство. Войната свърши и господин Марч се прибра жив и здрав вкъщи, за да потъне в своите книги и в грижите по енорията си, която виждаше в него свой уважаван водач. Той беше тих, задълбочен човек, надарен с природна мъдрост, каквато не може да се придобие в живота, с широка душа, готова да приеме и да нарече всеки свой „брат“, както и с една набожност, сляла се с цялата му същност, за да я превърне в нещо величествено и прекрасно.

Така, независимо от бедността и затворения живот, които го лишаваха от множество житейски блага, тези негови качества привличаха в неговия кръг много забележителни личности, точно както уханните полски цветя привличат пчелите, и той също така естествено им предоставяше меда, събиран през петдесетте години труден живот и пречистен до съвършенство, без нито една капка горчивина в него. Сериозните млади хора виждаха в учения мъж с посивяла вече коса точно такъв сериозен и млад по душа човек, каквито се чувстваха те самите; угрижените или разтревожени жени инстинктивно му се доверяваха и споделяха с него съмненията и мъките си, убедени, че ще срещнат най-горещо съчувствие и ще получат мъдър съвет; грешниците му признаваха греховете си и получаваха едновременно порицание и опрощение; надарените го смятаха за свой равен, амбициозните виждаха у него по-благородни стремежи от своите собствени; и дори невярващите признаваха, че неговите проповеди са красиви и истинни, макар веднага да прибавяха, че те „не биха се молили“.

За страничните наблюдатели изглеждаше, че къщата се ръководи от петте енергични жени и това бе до голяма степен вярно. Но седналият сред книгите си тих мъж си оставаше глава на семейството, съвестта на дома, негова опора и надежда. Защото той смяташе, че твърде заетите и забързани жени често се сблъскват с проблеми и тогава разчитат много на него като съпруг и баща в най-истинския смисъл на тези свещени думи.

Госпожа Марч бе все така енергична и весела, макар че косата й бе вече доста по-прошарена в сравнение с времето, когато се запознахме с нея за първи път. В момента бе толкова погълната от проблемите на Мег, че нямаше възможност често да посещава домовете и болниците, все още пълни с ранени „момчета“ и войнишките вдовици чувстваха липсата на майчинската й грижа и разбиране.

Джон Брук изпълни дълга си, служи цяла година в армията, беше ранен, получи отпуск за възстановяване, а след това го уволниха от армията. Не бе удостоен със специални награди, макар да ги заслужаваше, защото с радост рискува всичко, което притежаваше, а животът и любовта са твърде ценно нещо, особено когато и двете са в пълен разцвет. След като уволнението му бе оформено, той се зае със стабилизирането на здравето си, с подготовка за бизнес, за да спечели достатъчно и да осигури дом за Мег. Тъй като беше горд и независим по дух, отказа някои по-щедри предложения на господин Лорънс и започна работа като счетоводител, работа, която го удовлетворяваше повече, тъй като щеше да започне семейния си живот с честно спечелени пари, а не да поема риска да взема на заем.

Мег прекарваше това време в очакване, като заедно с това се трудеше упорито, напредна доста в домакинското изкуство, а характерът й вече бе доста по-зрял и в същото време бе по-красива отвсякога, защото любовта наистина може да прави чудеса. Имаше си своите момичешки амбиции и надежди и изпитваше известно разочарование от скромния начин, по който щеше да започне новият й живот. Нед Мофът току-що се бе оженил за Сали Гардинър и тя не можеше да не сравнява чудесната им къща и каретата им, множеството подаръци и разкоша със своите възможности и тайничко си мечтаеше да има същото. Но завистта и неудовлетворението някак си бързо се изпаряваха, когато се замисляше за търпението, любовта и упоритостта, с които Джон бе изградил малката къща, която я очакваше, а когато вечер двамата седяха и си говореха за бъдещето, колкото и скромни да бяха плановете им, на нея всичко това й изглеждаше толкова красиво и светло, че забравяше за разкоша на Сали и се чувстваше най-богатото и щастливо момиче в Кристендом.