Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

— Струва ми се, че вали сняг — рече Карлсон. — И снегът се усилва ли усилва — продължи той, като метна възглавницата още веднъж. Тогава Дребосъчето обяви край на боя с възглавници, защото вече било време за сън. Беше много късно и от вестибюла се чу как чичо Юлиус пожела лека нощ на госпожица Рог.

— Сега отивам да си легна в онова късо легло — рече чичо Юлиус.

Внезапно Карлсон придоби необичайно весел вид.

— Хой, хой! — провикна се той. — Седя и си мисля за едно много весело нещо.

— Какво весело нещо? — заинтересува се Дребосъчето.

— Едно такова весело нещо, което се прави, когато се нощува при някой друг — обясни Карлсон.

— Да нямаш предвид номера с чаршафите, дето човек не може да се вмъкне в леглото? За него е вече много късно. Нали не смяташ да, го правиш?

— Не, защото е вече много късно — каза Карлсон.

— Именно — съгласи се доволен Дребосъчето.

— Затова не смятам и да го правя — увери го Карлсон.

— Чудесно! — зарадва се Дребосъчето.

— Защото вече го направих — поясни Карлсон. Дребосъчето изумен се привдигна от дивана.

— Но на кого … Да не би на чичо Юлиус? Карлсон се разкикоти:

— Ей, че си хитро момче, как можа да познаеш? Дребосъчето се бе настроил за смях още от боя с възглавници и сега прихна, макар и да знаеше, че не бива.

— Олеле, как ще се ядоса чичо Юлиус! — възкликна той.

— Да, и ми се иска да проверя това — рече Карлсон. — Затова ще излетя за малко да надзърна през прозореца на спалнята.

Изведнъж смехът на Дребосъчето секна.

— В никакъв случай! Представи си само, ако те види! Веднага ще помисли, че ти си онзи шпионин и можеш сам да си дадеш сметка какво ще последва.

Но Карлсон беше упорит. Когато човек е направил номера с чаршафите, трябва и да провери колко много ще се ядоса онзи, на когото го е погодил. Иначе нямало никакъв смисъл, уверяваше той.

— А освен това бих могъл да се скрия зад чадъра!

Той беше взел червения чадър на майката от антрето, защото навън продължаваше да вали проливно.

— Не искам да се измокри пижамата на Босе — подчерта Карлсон.

Той застана на отворения прозорец с разпънат чадър, готов да излети. Дребосъчето си помисли, че изглежда просто страшен, и възкликна умоляващо:

— Моля ти се, внимавай! Пази се да не те види, защото тогава я втасахме!

— Спокойствие, само спокойствие! — рече Карлсон и излетя навън в дъжда.

Дребосъчето остана в стаята и никак не беше спокоен, а напротив — толкова нервен, че започна да си гризе ноктите.

Минутите летяха, дъждът валеше, а Дребосъчето чакаше.

Тогава внезапно чу как чичо Юлиус сърцераздирателно се развика за помощ в спалнята. И веднага след това Карлсон влетя през прозореца. С доволно хихикане той изключи мотора си и остави чадъра да се оттича върху килима.

— Видя ли те? — попита тревожно Дребосъчето. — Успял ли е да си легне?

— Още продължава да се опитва — съобщи Карлсон.

В същия миг отново се разнесоха пронизителните викове на чичо Юлиус.

— Отивам да видя какво става с него — каза Дребосъчето и се втурна към спалнята.

Чичо Юлиус седеше на леглото, омотан в чаршафи, с побеляло лице и широко разтворени от ужас очи, а на пода до него бяха разхвърляни одеяла и възглавници.

— С тебе не искам да говоря — заяви чичо Юлиус, когато видя Дребосъчето. — Извикай ми госпожица Рог.

Но госпожица Рог изглежда също бе чула виковете, защото дотича задъхана от кухнята и се спря вцепенена на прага.

— Всемилостиви боже — простена тя, — наново ли си застилате леглото, господин Янсон?

— Съвсем не — рече чичо Юлиус, — въпреки че действително не ми харесва този нов начин за застилане на легла, който сте въвели в тази къща … Но сега не съм в състояние да мисля за това.

Той замълча, като само от време на време тихо простенваше. Тогава госпожица Рог се запъти към него с големи крачки и сложи ръка върху челото му.

— Как се чувствувате, господин Янсон, да не сте болен?

— Да, болен съм — въздъхна тежко чичо Юлиус. — Положително съм болен … Ти изчезвай оттук — обърна се той към Дребосъчето.

Дребосъчето изчезна. Но се спря отвън пред вратата, защото много му се искаше да чуе продължението на разговора.

— Аз съм разумен и трезвен човек — подхвана чичо Юлиус. — Нито вестниците, нито който и да било друг не може да ми внуши някакви си дивотии … Следователно трябва да съм болен.

— Но какво по-точно? … — попита госпожица Рог.

— Имам халюцинации … бълнувам — обясни чичо Юлиус. След това снижи глас, та Дребосъчето едва можа да чуе какво каза.