Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

— Но ти нали току-що изяде сума кифлички! — учуди се Дребосъчето.

— Ако не направим всичко, което се прави в подобни случаи, няма да играя — обиди се Карлсон. — Донеси сандвичите!

Дребосъчето се прокрадна в кухнята и се залови да маже сандвичи. Никой не му попречи. Госпожица Рог беше във всекидневната и разговаряше с чичо Юлиус. Вероятно му беше простила всичко, което каза за пилето.

След това Дребосъчето седна на ръба на леглото да гледа как Карлсон яде сандвичи. Колко беше щастлив и колко хубаво беше, че най-добрият му приятел е при него. А и Карлсон по изключение изглеждаше радостен и доволен.

— Сандвичите са добри и ти си добър, и Носорога е добър — заяви той. — Макар и да не повярва, че аз съм най-добрият в класа — прибави той и помръкна. Очевидно това още го терзаеше.

— Остави — успокои го Дребосъчето, — не й обръщай внимание! Чичо Юлиус иска аз да съм най-добрият в класа, но аз не съм.

— Не, слава богу — заяви Карлсон. — Но аз бих могъл да те понауча на малко арит… туй дето го каза.

— Аритметика — обясни Дребосъчето. — Ти ли ще ме учиш? — Ами да, защото съм най-добрият аритметар в целия свят!

Дребосъчето се разсмя. — Хайде да проверим — предложи той. — Съгласен ли си?

Карлсон кимна:

— Давай! Дребосъчето започна:

— Ако мама например ти даде три ябълки…

— Благодаря, дай ги насам — каза Карлсон.

— Не ме прекъсвай! Ако мама ти даде три ябълки, а татко ти даде две и Босе две, и Бетан три, а аз ти дам една…

Той не можа да продължи, защото Карлсон обвинително вдигна показалеца си.

— Знаех си аз — рече той, — знаех си аз, че ти си най-стиснатият в цялото семейство, а това не е малко.

— Шт, не става дума за това — пресече го Дребосъчето, но Карлсон упорствуваше:

— Щеше да е много мило, ако ми беше дал цял вързоп с много ябълки и няколко круши, и няколко от ония дребни, вкусни жълти сливки, нали се сещаш!

— Стига си бърборил, Карлсон — продължи Дребосъчето. — Това е само за аритметиката… Ако мама ти даде една ябълка …

— Стой! — извика ядосано Карлсон. — Не съм съгласен с това. Какво е направила с останалите две, които одеве получих от нея?

Дребосъчето въздъхна:

— Скъпи Карлсон, ябълките нямат никакво значение. Само ги използувам, за да разбереш за какво става дума.

Карлсон изсумтя:

— Много добре разбирам за какво става дума. Става дума за това, че майка ти ми плюска ябълките, щом я изпусна от очи.

— Стига си бърборил, Карлсон — повтори Дребосъчето, — ако мама ти даде три ябълки …

Карлсон кимна доволен:

— Ето на! Виж как помага, когато човек си иска своето! Така си и знаех! Но сега се опитай да не объркаш пак всичко! От майка ти ще получа три ябълки, от баща ти две, от Босе две, от Бетан три и от теб една, защото си най-стиснатият …

— Добре, колко ябълки ще получиш тогава? — попита Дребосъчето.

— Ти как смяташ? — попита Карлсон.

— Аз нищо не смятам, защото знам колко са — увери го Дребосъчето.

— Е, кажи де — настоя Карлсон.

— Не разбираш ли, че ти трябва да го кажеш.

— Ще има да чакаш! Кажи ти, а аз се хващам на бас, че ще сбъркаш.

— Представи си пък, че няма — каза Дребосъчето. — Тогава ще получиш единайсет ябълки.

— Имаш много здраве! — обади се Карлсон. — Ето че удари на камък. Защото онази вечер задигнах двайсет и шест ябълки от една градина в Лидингьо 4 4 Лидингьо — квартал в Стокхолм. Б. пр. и от тях ми останаха три и една малко нахапана. — Хайде сега да те видим какво ще кажеш?

Отначало Дребосъчето замълча и не знаеше какво да каже, но сетне му хрумна нещо.

— Ха, ха, ти ме излъга — заяви той. — Защото през месец юни по дърветата още не растат никакви ябълки.

— Така ли? — възрази Карлсон. — А вие откъде ги взехте? Ти и другите крадци на ябълки в тази къща?

Тогава Дребосъчето се отказа да учи Карлсон да смята.

— Сега поне знаеш какво е аритметика — отбеляза той.

— Знам, че е също като да крадеш ябълки — каза Карлсон. — А на това няма защо да ме учиш, защото вече си го знам. Аз съм най-добрият ябълков аритметар в целия свят и само да имам време, ще те заведа в Лидингьо, за да ти покажа как се прави.

Карлсон натъпка в устата си последния залък и веднага започна бой с възглавници, но не му потръгна, защото Бимбо бясно се разлая, когато Карлсон бухна възглавницата в главата на Дребосъчето.

— Бау-бау — рече Бимбо и захапа възглавницата, след което той и Карлсон започнаха да я дърпат насам и натам, докато тя най-сетне се спука.

Тогава Карлсон я подхвърли към тавана, а пухът се разхвърча и започна красиво да се стеле върху Дребосъчето, който се превиваше от смях на дивана.