Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

Но Дребосъчето не искаше да сключва сделки за палци. Той обаче обеща да даде на Карлсон парички, и то всичките, които беше събрал в спестовната си касичка. А освен това искаше най-сетне да му каже това, което трябваше.

— Слушай, Карлсон — поде той, — можеш ли да познаеш кой ще се грижи за мен, когато мама и татко отидат на курорт?

— Предполагам, че това ще бъде най-добрият детегледач в целия свят — рече Карлсон.

— Себе си ли имаш предвид? — попита Дребосъчето, макар да разбираше много добре, че именно това искаше да каже Карлсон. И той действително кимна в знак на съгласие.

— Да! Ако можеш да ми посочиш някой по-добър детегледач от мен, ще ти дам пет йоре.

— Госпожица Рог — съобщи Дребосъчето. Той се опасяваше да не би Карлсон да се ядоса, загдето майка му беше помолила госпожица Рог да дойде, когато най-добрият дете гледач в целия свят живееше на покрива, толкова под ръка, но странно — Карлсон, напротив, изглеждаше очарован и вдъхновен.

— Хой, хой! — рече той само. — Хой, хой!

— Какво искаш да кажеш с това „хой, хой“? — тревожно запита Дребосъчето.

— Когато казвам „хой, хой“, искам да кажа „хой, хой“ — обясни Карлсон и погледна Дребосъчето с искрящи очи.

— А освен това пристига и чичо Юлиус — продължи Дребосъчето. — Той ще ходи на лекар да се лекува, защото сутрин се схващал.

И момчето разказа на Карлсон колко е досаден чичо Юлиус и как ще живее у тях през цялото време, докато родителите му кръстосват моретата с онзи бял параход, а Босе и Бетан ще са заминали в различни посоки.

— Просто се чудя как ще я бъде — промълви разтревожено Дребосъчето.

— Хой — провикна се Карлсон. — Ще прекарат две незабравими седмици.

— За мама и татко ли говориш, или за Босе и Бетан? — попита Дребосъчето.

— Не, за Носорога и чичо Юлиус — поясни Карлсон. Тогава Дребосъчето се разтревожи още повече. Но Карлсон го потупа утешително по бузата.

— Спокойствие, само спокойствие! Ще си играем с тях на добри игри, защото ние сме най-добричките в целия свят… поне аз.

И той даде един изстрел съвсем до ухото на Дребосъчето, който подскочи високо от уплаха.

— А клетият чичо Юлиус няма защо да ходи при лекар на лечение — заяви Карлсон. — С тази работа се заемам аз.

— Но как така! — учуди се Дребосъчето. — Ти не знаеш какво лечение е необходимо за хора, които се схващат сутрин?

— Аз ли не знам! — възкликна Карлсон. — Обещавам ти да направя чичо Юлиус подвижен и пъргав като ловджийско куче… За това има три начина.

— Какви са те? — попита Дребосъчето подозрително.

— Гнервиране, драскарване и фигуриране — обясни Карлсон. — От друго лечение няма нужда.

Дребосъчето се огледа с безпокойство, защото навсякъде от къщите хората започнаха да подават глави, за да видят кой стреля, а освен това той забеляза, че Карлсон отново зарежда пистолета.

— Не, Карлсон — помоли го Дребосъчето, — недей да стреляш повече!

— Спокойствие, само спокойствие! — каза Карлсон и след малко прибави: — Ей, знаеш ли за какво се замислих? Не смяташ ли, че и на Носорога тялото може би се схваща.

Преди Дребосъчето да успее да отговори, Карлсон ликуващо дигна пистолета и даде нов изстрел. Той прогърмя и проехтя над покривите. От околните сгради се разнесоха гласове, изплашени и сърдити, а някой дори се провикна за полиция. Дребосъчето просто загуби ума и дума. Но Карлсон си седеше и преспокойно дъвчеше една кифличка — последната.

— За какво врякат толкова — недоумяваше той. — Не знаят ли, че имам рожден ден?

Той глътна последния залък и подхвана една песен, една такава весела песничка, чиито звуци приятно се разляха в лятната вечер.

Майката и бащата заминаха на своето морско пътешествие в една вечер, когато дъждът се лееше така проливно, че барабанеше по стъклата на прозорците и плющеше във водосточните тръби. Десет минути преди да тръгнат, но не по-рано, госпожица Рог нахлу през вратата, мокра като кокошка и наежена като стар пират.

— Най-сетне — въздъхна майката, — най-сетне!

Цял ден я бе чакала и беше нервна, но госпожица Рог не можеше да разбере това. Тя заяви троснато: