— Какво довежда до беснование безумеца, който се заблуждава и се гордее със своя съд над нас? Не съм така малодушна и несмела, че да бъда победена от мъките. Готова съм отново да понеса всяко изтезание, здраво да търпя и като скала да отбивам ударите на вълните. Но не мисли, че ще застана срещу тебе с чувствено оръжие, защото съм застанала във всеоръжието на вярата: за щит предлагам Христовия кръст, а за шлем — непобедимата сила на Неговата вероизповед, и се облякох в бронята на праведността, с която ще пречупя разпалените стрели на твоите заплахи и ще те покажа победен от моето мъжество!
Като нямаше какво повече да прави, мъчителят осъди светата мъченица да бъде посечена с меч. Приела с радост смъртната присъда и изпълнена от неизречено веселие, страдалицата вървеше към мястото на своето посичане, като си припомняше Павловото поучение: „Кой ще ни отлъчи от любовта Христова; скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад, или голотия, опасност ли, или меч, както е писано: «заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане». Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби!“ Така укрепена духовно, тя отиваше като на празник, а не за посичане. Като пристигна на мястото, където щеше да получи блажения си край, тя повдигна очи към Оногова, Който живее на небесата, и така Му се помоли от дълбочината на сърцето си:
— Благодаря ти, Боже, Създателю на всичко, на Когото обрекох себе си още от детинството си, да Ти се представя чиста и непорочна! Понеже Те възлюбих, Христе, затова претърпях това мъчение заради Тебе дори до смърт. Дай ми сега богатото възмездие — безкрайния блажен живот с Тебе, защото съхраних неугасена свещта на девството си, напоена с маслото на Твоето изповедание! И ме покажи равна с мъдрите девици и ме въведи заедно с тях в нетленния чертог на Твоето царство! О, Владико Господи Иксусе Христе, завърши моя жизнен път, та да се наситя на Твоите неизменни обещания и да благославям Твоето всевъзпявано име с Отца и Светия Дух! Амин! А на палача рече:
— Брате, почакай малко, и после ще изпълниш дадената ти заповед!
Тогава се обърна към присъстващите и каза:
— Братя и сестри, моля ви в името на Господа Иисуса Христа да страните от идолите и техните скверни жертви, които са измислени, за да заблуждават човеците! А вярвайте в Господ Иисус Христос, истинския Бог, на Когото служат всички небесни сили и Когото прославя всяка твар! Него и аз смирена та и недостойната, днес изповядвам заедно с Отца и Светия Дух!
Това като каза, коленичи и предаде своя дух на Господа. А палачът и всички други, които видяха това, много се удивиха и тръгнаха да разказват видяното.
Такива са били подвизите на блажената мъченица Кириакия-Неделя, такива са били борбите на Христовата невеста. Тялото понесе мъки, но душата наследи неизказана радост. Членовете получиха рани, но душата се просвети. Като се сдобихме с такава топла застъпница, нека се възрадваме и възвеселим днес, като си пожелаем и ние да се сподобим с такова усърдие, с такива почести и с такива венци на славата от Самия Господ и Спасител Иисуса Христа, Който ни възлюби, Който ни изкупи с пречестната Си кръв, Които ни обожестви със Своите страдания и на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и пресветия, благия и животворящ Негов Дух, сега и всякога и във вечни векове! Амин!
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Издание: Жития на българските светци. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Атон, 2002.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16227]
Последна редакция: 2010-05-28 13:00:00
Така се нарича седмият ден на гръцки и латински, а славяните възприели да го наричат „неделя“, понеже според Моисеевия закон седмия ден не се работи — не делати.