Станислав Лем - Разследване

— Командор Пиркс?

— Да, аз съм. Искали сте да се срещнем?

— Именно. Благодаря ви, че дойдохте. Моля седнете…

Мъжът зад бюрото натисна едно от копчетата върху черната кутийка и каза:

— Ще бъда зает двайсет минути. Няма ме за никого.

Изключи апарата и внимателно се вгледа в Пиркс.

— Господин командоре, имам за вас едно доста оригинално предложение. Един — той потърси за миг думата — експеримент. Но предварително съм задължен да ви помоля да запазите в тайна всичко, което ще кажа. Също и в случай, че отхвърлите предложението. Съгласен ли сте?

За няколко секунди настъпи мълчание.

— Не — каза Пиркс. И добави: — Освен ако ми разкажете нещо повече.

— Вие не сте от тези, които вземат котка в чувал? Всъщност можех да го предположа след всичко, което съм слушал за вас. Цигара?

— Не, благодаря.

— Става въпрос за експериментален рейс.

— Нов вид кораб?

— Не. Нов вид команда.

— Команда ли? А моята роля?

— Всестранна оценка на нейната пригодност. Това е всичко, което мога да кажа. Сега е ред на вашето решение.

— Ще мълча, ако сметна това за възможно.

— За възможно?

— За желателно.

— По отношение на какви критерии?

— На така наречената съвест, ако нямате нищо против.

Отново минаха няколко секунди. В обширната стая с цяла стъклена стена беше тихо, сякаш не се намираше сред две хиляди подобни стаи на огромния небостъргач с три хеликоптерни площадки на покрива. Пиркс почти не различаваше чертите на събеседника: виждаше го на фона на силно светещата мъгла или по-точно облак, в който потъваха шестнайсетте горни етажа. От време на време млечните кълба се сгъстяваха зад прозрачната стена и тогава изглеждаше, че цялата стая се носи нанякъде, подхваната от невидима сила.

— Добре. Както виждате, съгласен съм на всичко. Става въпрос за рейс Земя — Земя.

— Примка?

— Да. Със заобикаляне на Сатурн и извеждане там на стационарна орбита нови автоматични спътници.

— Но това е проектът „Юпитер“?

— Да, част от този проект, поне що се отнася до спътниците. Корабът също принадлежи на КОМСЕК, така че акцията е под патронажа на ЮНЕСКО. Както знаете, представлявам именно тази организация. Имаме собствени пилоти и навигатори, обаче избрахме вас, защото е замесен един допълнителен фактор. Тази команда, за която вече споменах.

Директорът на ЮНЕСКО млъкна отново. Пиркс чакаше, неволно прислушвайки се, но тишината беше такава, сякаш в радиус от доста мили не се раздаваше никакъв звук — а нали ги обгръщаше многомилионен град?

— Както сигурно знаете, от няколко години съществува възможност да се създадат устройства, все по-всестранно заместващи човека. Тези, които можеха да се сравнят с него в няколко области едновременно, бяха доста стационарни поради своята тежест и размери. Но почти едновременно в САЩ и СССР откритията във физиката на твърдото тяло направиха възможен следващия — молекулен етап на микроминиатюризацията. Създадени са експериментални прототипи на кристални системи, еквивалентни на мозъка. Те все още са един път и половина по-големи от нашия мозък, но това е без значение. Редица американски фирми вече патентоваха такива конструкции и сега се готвят да пристъпят към производство на човекоподобни автомати — така наречените „крайни нелинейници“, преди всичко за обслужване на извънземните кораби.

— Чувах за това. Но профсъюзите май се възпротивиха? Пък и то сигурно би наложило съществени промени в сегашното законодателство?

— Чухте ли за това? В пресата нямаше нищо освен слуховете.

— Да. Водеха се някакви задкулисни разговори и преговори и слуховете за тях проникнаха в средата, където се движа. Пък и това е естествено.

— Сигурно. Разбира се. Е, толкова по-добре, макар… Какво е вашето мнение?

— По този въпрос? По-скоро отрицателно. Да, дори съвсем отрицателно. Боя се обаче, че тук ничие мнение няма съществено значение. Последиците на откритията са неумолими — най-много да се спре за известно време тяхната реализация.

— С други думи, смятате го за неизбежно зло.

— Не бих го формулирал така. Смятам, че човечеството не е подготвено за нашествието на изкуствени човекоподобни същества. Разбира се, най-важното е — действително ли са равни на човека. Лично аз никога не съм срещал такива. Не съм специалист, но специалистите, които познавам, смятат, че за истинска равноценност, за пълноценност не може и дума да става.

— А не сте ли предубеден? Действително мнението на мнозина специалисти е такова, или по-точно — беше такова. Но, виждате ли… действията на тези фирми се определят от икономически фактори. Рентабилността на производството.