Станислав Лем: Соларис

И така, приятели, ето и „Соларис“ на Станислав Лем, заедно със цензурираните по времето на комунистическата власт страници, които бяха публикувани през деветдесетте години на миналия век в BBS-а на Григор Гачев.

Прочее, малко по-долу е тази публикация, а самите цензурирани страници съм вмъкнал на самото място, като съответно съм ги отбелязал така, както и Григор Гачев „====( )===“. А това, прочее, правя, за да видят по-младите, че до 1989, че и по-късно, цензура имаше, че наистина е било…

Бих се радвал, ако оня човек, който е цензурирал това ми се обади и разкаже на всички нещо интересно за онова време… Ето, по-горе пише, че е превод от полски, сиреч, преводачката също е знаела…

Дали в момента тоя цензор преподава в някой университет? :-) Няма лошо… може би човек, който добре знае какво е несвобода, сега по-добре ще разбира и учи на правилното…

Ето публикацията от BBS-а на Григор Гачев между звездичките:

„Наскоро си купих издание на «Соларис» на английски език. Въпреки че бях чел книгата още през шестдесетте, я препрочетох, за да преценя качеството на превода. И странно — някои от нещата в нея ми изглеждаха непознати. Просто не си спомнях да съм ги чел преди.

Препрочетох я още веднъж, по-внимателно. Нямаше съмнение — две страници от последната глава ми бяха напълно непознати. Нямаше как просто да съм ги забравил — те съдържаха самата същност на книгата. Същност, твърде различна от това, което си представях преди.

Взех старото издание на «Соларис» на руски и го сравних с английското. Наистина, тези две страници просто липсваха в него. Оказа се, че липсват и във всички други издания на руски език — просто тук беше пипала ръката на цензора. За да заличи и най-леката следа от неблагомислие и неправоверност…“

Горното е цитат от предговора на едно руско томче за фантастика на религиозни теми. Съставителят (и автор на предговора) Владимир Гопман привежда вътре и самите две страници. Прочетох ги и аз, и… непознати! Направих сверка — липсваха от всички български издания на „Соларис“. Цензурирани в подражание на Големия Брат.

Беше трудно да преценя откъде точно са изрязани, както и дали не е пропуснато още нещо — нямах оригиналния текст. Преди няколко дни обаче един познат успя да намери пълно издание и преведе липсващите страници точно, заедно с по няколко реда преди и след тях, за да може да се направи връзката. Позволявам си да ви предложа превода. Вероятно ще останете много изненадани (а може би и малко разочаровани) от идеята на Лем, особено ако сте имали своя, твърде различна (както това беше с мен); може би ще е добре успоредно с тях да се прочете и книгата. Така или иначе, липсващите страници са пред вас.

Благодаря ви за търпението, уважаеми любители на файловата литература! Ето най-сетне и „Соларис“ на Станислав Лем, първо електронно издание, посветено на операционната система със същото име, както и на всички цензори, защото и това може би е тежко бреме. :) Сами ще прецените дали този цензуриран отрязък е щял да навреди на „социалистическото“ ни общество. Моето скромно мнение е, че това общество никой не го бутна, то само си падна.

Виктор от http://www.bezmonitor.com/

В деветнадесет часа бордово време минах край застаналите около кладенеца хора и слязох по металните стъпала към вътрешността на контейнера. Там имаше точно толкова място, колкото да повдигна лактите си. Завинтих накрайника на маркуча в разклонителя, който се подаваше от стената, скафандърът се изду и повече не можех да направя дори най-малко движение. Стоях — или по-точно висях — във въздушното легло, слят в едно цяло с металната си черупка.

Вдигнах очи и през изпъкналото стъкло видях стените на кладенеца, а горе — надвесеното лице на Модард. Но то веднага изчезна и наоколо стана тъмно, защото отгоре поставиха тежкия предпазен конус. Чух осмократното избръмчаване на електромоторите, които дозатягаха болтовете. След това — свистенето на вкарвания в амортизаторите въздух. Очите ми свикваха с тъмнината. Вече различавах светлозелените контури на универсалния указател.

— Готов ли си, Келвин? — разнесе се в слушалките.

— Готов съм, Модард — отговорих.

— Не се безпокой за нищо. Станцията ще те приеме — каза той. — Щастлив път!

Докато успея да отговоря, нещо скръцна отгоре и акумулаторът трепна. Напрегнах инстинктивно мишци, но нищо повече не се случи.