Станислав Лем - Миш-маш

АДВОКАТЪТ. О? Четох за катастрофата…

ДЖОНС. Във вестниците не писаха всичко. Лекарска тайна. Да, ако не беше доктор Бартън, нямаше вече да съм сред живите. Но когато онзи ден ми свалиха шевовете, ми връчиха съдебни призовки. Шест броя! Затова и дойдох при вас. Вие трябва да ме спасите!

АДВОКАТЪТ. Ще направя всичко, което е по силите ми. А за какво става дума?

ДЖОНС. (вади от джоба си лист хартия). Не съм в състояние да запомня всичко, трябваше да си го запиша. Значи така. Обвиняват ме в присвояване на скъпоценности, в профанация, тоест в оскверняване на гробове… по-нататък не мога да разбера. Може би имате лупа?

Адвокатът му подава лупа.

ДЖОНС. Аха, да. Че не изпълнявам задълженията си като майка.

АДВОКАТЪТ. Сигурно като баща?

ДЖОНС. Не, като майка.

АДВОКАТЪТ. Вие жена ли сте?

ДЖОНС. Какво!!

АДВОКАТЪТ. Да не сте сменили пола си?

ДЖОНС. Нищо не съм сменял. Впрочем… (Разтрива си коленете). Не, не си го смених аз, а тя. Макар че и тя не е, нали е мъртва.

АДВОКАТЪТ. Нищо не разбирам. За кого става дума?

ДЖОНС. За Саломея Тайнъл.

АДВОКАТЪТ. Коя е тя?

ДЖОНС. Това рали трябваше да ме изправи на крака във финансово отношение. Намерих си нов навигатор. Франк Смит. Може би сте чували за него? Чудесно момче беше! Но дявол да го вземе този мой лош късмет.

АДВОКАТЪТ. Какво, пак ли от вас двамата?…

ДЖОНС. Този път беше още по-лошо. Всичките ми кредитори и разни други хора дойдоха да гледат ралито. А най-добре се вижда на завоя. Дори съпругата на брат ми дойде, въпреки претенциите и към мене. Накратко казано, заедно с нея там имаше осем души. (Вади втори лист). Кредиторите ми ги знаете, така че ще ги пропусна. Освен тях, Саломея Тайнъл, на 35 години, Нанси Куин, на 22 години, за съпругата на брат си вече казах. И ето какво стана: влязох в завоя със сто и осемдесет и щях да го мина нормално, но задницата ми се подхлъзна. Та като се понесох, като се завъртях…

Завой. Група зрители: вдовицата, кредиторите, две жени, отстрани мъж с куче боксер на каишка. Колата се приближава с бясна скорост, подхлъзва се на края на шосето. Там, където е стояла малката група хора, пада дърво, вдига се стълб дим, от дима се търкулва едно автомобилно колело, след него друго. Вой на сирени — линейки. Вече познатата ни врата на операционната. В нея една след друга влиза дълга върволица колички, покрити с бяло. Излиза само една.

Джонс, жестикулирайки, говори в кабинета на адвоката.

ДЖОНС. И загубих съзнание. Докторът казва, че е направил всичко, каквото е могъл. Сега му дължа куп пари. От кредиторите като че ли се отървах, но въпреки това съм затънал в дългове.

АДВОКАТЪТ. И съпругата на брат ви също… Колко ви съчувствам!

ДЖОНС (от време на време докосва коленете си, бедрата, масажира си ставите). Също.

АДВОКАТЪТ. И кой впрочем ви обвинява сега и в какво?

ДЖОНС. Първо, годеникът на тази Нанси Куин. Иска да му върна платината и златото.

АДВОКАТЪТ. Какво злато?

ДЖОНС. Ето това… (Отваря устата си и показва златни коронки). Годеникът е зъболекар. Трябвало да се венчаят. Е, и той като на годеница и поставил това-онова. Всичките са златни, а мостът — платинен. Сега иска да му ги върна.

АДВОКАТЪТ. Вие? На него?

ДЖОНС. Да. Казва, че така е направил подарък на годеницата си, а аз не съм му годеница. Като че ли е прав, но нима аз съм взел всичко това? Никого не съм молил за някакви коронки. Никакви златни коронки не съм си поръчвал, защо съм длъжен да ги връщам?

АДВОКАТЪТ. Е… ъ… разбира се… мистър Джонс. Рядък случай! Това ли са всичките претенции към вас?

ДЖОНС. Де да бяха! Тази, другата жена, Саломея Тайнъл… не я познавах. Очите и не съм виждал, а сега чичо и иска да плащам издръжка на децата.

АДВОКАТЪТ. Нейните деца ли?

ДЖОНС. Ами да.

АДВОКАТЪТ. Разбирам. Тъй като катастрофата на пътя е станала по ваша вина, макар и във вашите действия да е нямало зла умисъл, нали?…

ДЖОНС. Нищо не разбирате. Комисията установи, че не съм виновен за катастрофата, тъй като там е било разсипано масло. Трябва да плащам не заради катастрофата, а… С една дума — като майка или продължение на майката.

АДВОКАТЪТ. Продължение на майката ли? Кой измисли това определение?

ДЖОНС. Адвокатът на чичо и. Той казва, че съм една четвърт майка.

АДВОКАТЪТ. За каква майка става дума?

ДЖОНС. Много добре се разбираме с вас, няма що! Вижте какво, тази жена, Тайнъл, е имала три деца. Нали? И е страдала от ужасен ревматизъм. Сега, когато наближи да вали, така ме щракат коленете, че не чувствам нито амбреажа, нито газта. За мене това е краят, сигурно разбирате!