Атанас Лазаров - Спокоен живот

Бяла светлина, заслепяваща погледа, и изведнъж той си спомни всичко, всяка малка подробност. Как димяха само вътрешностите й!

Много кофти сън. Може би щеше да й го разкаже като стане и тя. Загледа се разсеяно в детското филмче. Започнаха „Новините“ в 16:00 ч. … Но днес беше съботa, майка му трябваше сто пъти до сега да е станала или да го е събудила.

С натежало сърце тръгна нагоре по-стълбите.

6:00 ч. — поредният еднообразен ден. От както беше тук, Джони беше минал три различни стадия. Колкото и да беше невероятно, в началото /преди около 4 г./ той прекарваше всеки ден с надежда. Не знаеше изобщо каква може да е тази надежда, която да го крепи 20 г. подред, но имаше. И като дойдеше вечерта, той си лягаше с мисълта, че е скъсил тези години с още един ден. След като прекара две години и видя как тekат нещата, той премина в стадия на яростта. Измисляше какви ли не поводи и начини да се заяжда с другите. И след още една година той мина към безразличие и така му беше най-добре — поне до сега.

Изобщо не знаеше как се беше озовал тук, макар да мислеше, че си го заслужава. Знаеше какво беше направил, но не знаеше как и защо. Беше получил двайсетгодишна присъда за нещо, коети беше направил /няма спор/, но не си спомняше вече почти нищо. А още тогава си мислеше, че това е поредният тъп кошмар и чакаше да се събуди всеки момент. След като изкара 2 г. на топло, загуби надежда, че изобщо някога може да се събуди.

— Дрън — дрън — дрън — време е да ходим вън. Момче, стана ли вече? Действай по-бързо, никой няма да те чака да си сменяш памперсчето. — Бамби се засмя все едно, че беше казал нещо много умно. Беше на 65 г. и разправяха, че можел да намери някои неща срещу скромно възнаграждение. Прекарал повече от 15 г. вътре, затворът беше станал негов дом и той би се чувствал неудобно без него. Смятаха го за луд, но беше по-нормален от повечето хора в този затвор. Той беше съсед на Джони и вечерите, когато и двамата имаха настроение, си приказваха.

— Дай ми едно на заем, ако имаш в повече. — не му остана длъжен Джони.

Подмятанията на думи от този род беше станало обичай за тях и обикновенно започваха по-добре деня така.

— Ами, ако тазмесечният вестник ти върши работа, може да ти го отстъпя, ама другия месец ще купуваш ти. — и отново се засмя, както само той можеше.

Бяха изведени вън в колона по един и се започна монотонният ден. Работа — обед — работа — 18:00 ч. вечеря, отново в килията. Изтегнал се на нара си, Джони изведнъж се надигна :

— Хей, Бамби, спиш ли вече, дъртако? Да не си си легнал с кокошките, а?

— Когато си почивам, не искам никой да ме притеснява. Днес много ми дойде и сега съм изморен. Просто си почивам, бе, супермен. Айде сега, обърни се на другата страна и заспивай и стига си мрънкал. Утре ни чака още един тежък ден.

— Доре де, добре. Исках само да те питам, ти сериозно ли имаш тазмесечния вестник? Щото, ако го имаш, аз и без това сега няма какво да правя, та …може да…

— Да бе, да бе — ще ти го дам да го прочетеш, ама да имаш една цигара в повечко, а?

— Да съм ти поръчвал в скоро време да ми донесеш? И без това знаеш, че никой не ми идва на свиждане, та камо ли да ми донесе нещо, така че защо питаш, мама му стара?

— От’де да знам бе, мой човек, може пък да си прибарал от някъде, знам ли. Айде, взимай и ме остави на мира! — една ръка с вестник се подаде през решетките и Джони го грабна.

Зачете се. Обичайните политически тъпотии, форуми и подобни; спорта разгледа с малко по-голямо оживление и за накрая остави новините от общ характер и клюките. Те му харесваха най-много — Майкъл Дъглъс се бил оженил пак; кой ще бъде новият президент на USA, рецепта за послушни домакини и т.н.

Едно заглавие привлече погледа му:

В малкото градче Бейкънсвилд, щата Мериленд, само тази седмица са регистрирани 18 сбивания и разпри с резултат/за щастие/ тежки телесни повреди. Повечето побойници са имали хладни оръжия и е направо невероятно, че още няма фатално пострадали. Това е четвъртия подобен случай след още три други провинциални градчета. Експертите медици смятат, че това се дължи на вещество, наречено «Тралин», което е било намерено в кръвта на всеки един участник. Според тях, това вещество, дори и в най-малки количества, може да причини психическо разстрйство с непредвидими последици у всеки човек /но само временно/ и по време на ефекта му, човек не може да отговаря за действията си. Веществото изкарва на бял свят първичното у човека — според учените — инстинкти като — глад, страх, желание за възпроизводство и т.н. То може да попадне в организма само чрез чрез кръвта; при допир или по въздуха е невъзможно. Предполага се, че приносители на това вещество или вирус са наякакъв вид насекоми.