Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Моля да ми бъде простено, че в защита на моята теза дадох пример със светила на човечеството! Моите герои са много далеч от тях и тяхната шашавост се свежда до решаване дребните им житейски проблеми. В хода на събитията, които описвам, ще се убедите дали тези герои са по-шашави от онези сериозните и умните.

Дането живееше в бащината си къща до Пинташката бахча. Доколкото е известно на автора, е учил в гимназия, но дали е завършил не е знайно. Едно солидно за времето си образование.

Винаги внимателен, учтив и леко изнервен, много чувствителен, със забързана походка го срещаха сутрин врачани. Като всички и той отиваше да се труди. Местоработата му беше площад „Ботев“. Обикаляше кафенетата, адвокатските кантори, халите и фурните. Работеше като момче за поръчки. Разнасяше срещу минимално възнаграждение по адвокатските домове покупките — месо, хляб, зеленчуци и други.

На главата си носеше офицерска фуражка, а военната му куртка беше окичена с медали и значки. Те бяха основния му шашавлък. Ако направим сравнение със съветските ръководители и военни по онова време ще видим, че шашавлъка на Дането е милионна част от тяхния. Дането носеше по четири, пет медала, докато за техните нямаше място по гърдите им. Единственото, по което си приличаха, бе че и те, и Дането се самоизтъкваха и самонаграждаваха. Богатото му въображение и фантазия бяха изградили един мил и скъп образ за него — несъществуващата чехкиня, на която бе предан роб. Тя бе за него като Дулцинея Тобозка за побратимия му Дон Кихот. Знаейки за тази любов, неколцина врачани мюзевири регулярно му изпращаха любовни послания от нея. Обръщението винаги беше: „Мой любими, Йорданциславе!“ Когато получеше такова писмо, той беше неописуемо щастлив. Прегърнал писмото до гърдите си, танцуваше под звуците на устната хармоника на приятеля си Салията. Когато Сали го нямаше — като си пееше „О, донна Клара“. Тази любов го окриляше и той с нетърпение очакваше съдбовния миг, но…

Добър приятел на Дането беше музиканта Славчо, когото всички наричаха Сали. Българин, израсъл и възпитан в циганско семейство, Сали се препитаваше като Дането. Основното му препитание беше хамалуването. Всеки божи ден, според разписанието на влаковете, той и още няколко души (Рако, Софията, Мунията) чакаха пътници, на които да носят багажа. Тогава нямаше градски транспорт, а само няколко файтона (Климата, Фукалеята, Бакьовото, Патрата, Керата, Цеко, Стефчо и други) Когато имаше някакъв празник, свиреше с Палашовата музика на бас флигорна. Иначе непрекъснато си свиреше с устна хармоника.

Преди да излезе на пиацата Салията работеше като домашен прислужник в семейство медици. Жената беше красива французойка, която като всички французойки си имала адет Кабинетът на мъжа й беше извън дома им и тя скучаела. Повече време от деня си виждала Сали, а не мъжа си. Ходела доста неглежирана, което карало Сали волю, неволю да лъска кларинета по няколко пъти на ден. Един ден случайно станала свидетел на лъскането. От любопитство или от нещо друго автора не може да знае, тя поискала да посвири на доб изкъпания „С“ кларинет. Кларинета й харесал много и тя с пристрастила към него. Но всяко пристрастие е издайническо Разбрал съпругът, че неговата флейта — пиколо е заглушена „С“ кларинета. Според партитурата солото й било малко, Сали не разбирал от ноти. Като всеки цигански музикант непрекъснато правел импровизации. Единствен изход бил да прокуди вдън гори тилилейски собственика на „С“ кларинета.

Така злощастно завършил кариерата си Сали. Останал на улицата без препитание. Намразил „С“ кларинета, който му донесъл мигове блаженство и цяла вечност тегло. Затова свиреше само на устна хармоника и по-рядко на бас флигорната.

Дането и Салията бяха истински врачани-мюзевири. Приятелството им беше мъжко, но това не им пречеше да си правят взаимно мюзевирлъци. Мрачна сянка върху тяхното приятелство хвърли появяването на една злокобна личност. Това бе новият фелдфебел-нотист, тъпанджия във военната музика на 35-ти пехотен полк. Среден на ръст, мургав с тънки мустачки, той привличаше погледа и желанията на не една циганка от Игризката махала.

На едно от редовните градски увеселения в градината на Военния клуб, където военната музика свиреше, тьпанджията сезапознал със Сали. Станали близки и когато част от музиката свирела на частни журове и джамбурета, Сали му помагал да носят тъпана, а понякога биел и барабанчето. Покрай Сали тьпанджията се запознал и с Дането.