Кодзи Танака - Преследването

Нова яростна атака! Един след друг той ми нанасяше жестоки удари. В дясно чернееше дълбока пропаст. Изглежда, изпълнен с безумна ярост, се стремеше да ме блъсне долу. Ние приличахме на две диви животни, които упоени от кървавата си борба, бяха забравили всичко друго на света. В битката прилагахме цялото си умение и ловкост, като мигновено долавяхме и най-малката грешка на другия.

Гумите така виеха, че просто късаха тъпанчетата на ушите ми. Мачканата ламарина гърмеше. Така изминахме няколко завои. Шансовете ни за победа бяха приблизително равни. Но такова състезание на пределна скорост не можеше да продължи вечно. Когато го разбрах, бях на косъм от смъртта.

След поредната, този път особено яростна атака, колата ми загуби стабилност и се понесе право към бетонната ограда. С всички сили натиснах спирачките и завъртях волана наляво. Машината се вряза в преградата, купето й се смачка като хартия и тя увисна над пропастта, като предните колела продължаваха да се въртят.

Помъчих се да отворя вратата, но тя не се поддаде. Навярно се бе заклинила при удара. А противникът ми, който се бе пронесъл напред, сега рязко завиваше и се готвеше за нова атака. Вцепених се. Можах само да го наблюдавам.

Да ме изпрати в ада, не му трябваха усилия. Достатъчно бе леко да ме бутне отзад…

Един от фаровете му не гореше: бе разбит по време на схватката. Но и останалото здраво око яростно ме заслепяваше. Стиснах клепачи и зачаках края. Но той не идваше. Вместо него се раздаде силен удар в преградата и същевременно отчаяното скърцане на спирачките.

Отворих очи и видях колата-убиец да лети над пропастта и бавно да пада надолу. Тя едва не ме докосна. За миг се мярна лицето на Маки — от отворената уста излиташе беззвучен вопъл.

Така и не зная защо той изведнъж загуби управление. Може при удара в оградата от моята кола да се е изляло маслото. И той да е попаднал на тази хлъзгава повърхност. При засилване подобно плъзгане е фатално. Аварийното антиблокиращо устройство не успя да сработи. Всичките му опити да се задържи на пътя останаха напразно и той — не, те, — полетяха към ада вместо мен.

В клисурата замлъкна дългото боботещо ехо. Около мен се установи неправдоподобна тишина. Висях на предпазните ремъци като привързан на кръст и не можех да си поема дъх. Трябваше ми още време да дойда на себе си.

© Кодзи Танака

© 1994 Красномир Крачунов, превод от японски

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|СРЕБЪРНИЯТ КОРИДОР (МЕНТАЛНА ФАНТАСТИКА)]]. 1994. Изд. Неохрон, Пловдив. (SF Трилър, No.18) Редактори, съставители: Красномир КРАЧУНОВ, Иво ХРИСТОВ. Превод: Красномир КРАЧУНОВ. Формат: 120×165.

Страници: 191. Цена: 19.95 лв.

Съдържание [съдържанието е объркано на титулната страница]:

[[1045|Сребърният коридор]], Харлан ЕЛИСЪН — с.3;

[[1047|Маскировката]], Хенри КЪТНЪР — с.30;

[[305|Войникът]], Гордън ДИКСЪН — с.80;

[[511|Преследването]], Кодзи ТАНАКА — с. 106;

[[758|Скитник из космоса]], Робърт СИЛВЪРБЪРГ — с. 131;

Енциклопедия на световната фантастика, част Х (ГАКОВ-ГЕРОВ) — с.189-192.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/511]

Последна редакция: 2006-08-06 15:27:26