Роберт Хюлик - Императорската перла

Беше петият ден от петата луна — денят на ежегодната регата на лодките дракони. Още от ранния следобед жителите на Пуян се стичаха през Южната порта към трибуната, издигната на мястото, където трябваше да финишират драконите. Там съдията Ди като областен магистрат щеше да връчи наградите на екипажите победители. Официално магистратът бе длъжен да участва единствено в тази церемония, но съдията Ди открай време държеше да споделя вълненията и радостите на хората, поверени на неговите грижи, и реши да присъства на празненството от самото начало. Един час преди залез слънце, придружен от свитата си, той напусна града с три паланкина. Съпругите му се разположиха на голямата официална гемия, закотвена срещу трибуната, хапнаха ориз и сладка супа подобно на хилядите граждани, които се бяха струпали върху наредените покрай двата бряга лодки. След яденето четиримата седнаха да поиграят домино в очакване на лунния изгрев и началото на състезанието. Захладняваше. От отсрещния бряг долитаха песни и смях. На всяка лодка или гемия пламнаха гирлянди от фенери и пъстроцветните им отражения затанцуваха по повърхността на гладката тъмна вода. Беше приказно красиво, но четиримата около масата почти не обръщаха внимание на тази феерия. Доминото бе любима игра в дома на съдията Ди и към него се подхождаше много сериозно. А сега наближаваше решителният момент, краят на играта. Третата съпруга избра една плочка от своите, положи я до наредените на масата и се обърна към двете млади прислужнички, седнали край мангала за чай:

— Запалете и нашите фенери, вече едва виждам.

— Пас — обяви съдията Ди и с раздразнение погледна стария домоуправител, който се появи на палубата и пристъпи към масата. — Какво има? Да не би пак да се е явил онзи странен посетител?

Преди половин час съдията и съпругите му прекъснаха играта си и застанаха край перилата да се порадват на гледката, когато на гемията се качи някакъв непознат. Домоуправителят го попита какво желае, но мъжът заяви, че е размислил и не иска да безпокои съдията.

— Не, ваше превъзходителство, дойдоха доктор Пиен и господин Ку — почтително отвърна старият служител.

— Покани ги — въздъхна съдията. Пиен Дзя и Ку Юанлян бяха тазгодишните организатори на традиционното състезание с драконови лодки. Съдията ги познаваше само по лице, те не принадлежаха към тесния кръг благородници и знатни личности в Пуян, с които се срещаше редовно по служебни поводи. Доктор Пиен бе известен лекар и притежаваше голяма аптека, господин Ку бе богат колекционер на изящни старинни предмети. — Няма да отнеме много време — додаде съдията с успокоителна усмивка към трите си съпруги.

— Дано не се обърка доминото ни — нацупи се Първата.

Трите захлупиха плочките си и станаха. Напряко на платформата бе разположен параван, зад който те се скриха, защото за дами е непристойно да се срещат с непознати мъже. Съдията Ди също се изправи и отвърна с кимване на ниските поклони на двамата едри мъже, изникнали на палубата. Те носеха дълги летни роби от тънка бяла коприна и черни шапки.

— Сядайте, господа — приветливо ги покани съдията. — Предполагам, дошли сте да докладвате, че всичко вече е готово?

— Да, ваше превъзходителство, готово е — отговори доктор Пиен със сухия си отмерен глас. — С господин Ку пристигаме от Мраморен мост. Деветте дракона са вече на старта.

— Събрахте ли добри екипажи? — попита съдията Ди и преди да дочака отговора, се сопна на момичето, което подреждаше чашите чай на масата. — Не размествайте доминото!

И докато съдията бързешком обръщаше разбърканите плочки с гърба нагоре, доктор Пиен отговори:

— Тази година имаше много кандидати, ваше превъзходителство. Без никакво затруднение набрахме по дванайсет гребци за всяка лодка. Борбата ще е гореща, на номер две са все лодкари от канала, които се заканват на — всяка цена да победят гребците от града. С господин Ку се погрижихме всички добре да хапнат и да пийнат в селския хан на Мраморен мост. Сега чакат с нетърпение старта.

— Вашият дракон е фаворит, доктор Пиен — усмихнат се обади Ку Юанлян. — Моят няма шансове, прекалено е тежък.

— Но пък придава на състезанието автентично очарование — каза съдията. — Чух, че бил изработен като точно копие на драконовите лодки на предците ни.

По хубавото живо лице на Ку се разля доволна усмивка.

— Моето участие в състезанието е предизвикано най-вече от почит към традициите.

Читать дальше