Роберт Хюлик: С гвоздей в черепа

— Вчера — каза Тао Ган — срещнах баща й, стария водач на гилдия, майстор Ляо. Той отново ме попита дали има някакви новини за дъщеря му Лиенфан.

Съдията остави чашата си на писалището. Смръщи рунтавите си вежди и каза:

— Огледахме пазара, разпространихме описанието й между военните и гражданските власти на околията… Мисля, че направихме всичко, което можехме да направим…

Тао Ган поклати глава.

— Струва ми се, че случаят с изчезването на госпожица Ляо Лиенфан не заслужаваше да си даваме толкова труд — каза той. — Аз все още мисля, че тя е забягнала с таен любовник. Няма да мине много време и ще се върне с някое дебело бебе на ръце и свенлив съпруг край себе си и ще помоли стария си баща да й прости и забрави всичко!

— Имай предвид обаче — забеляза Хун, — че тя е била сгодена!

Тао Ган само се усмихна скептично.

— Съгласен съм, че всички обстоятелства говорят за бягство — каза съдията. — Отишла е на пазара с гувернантката си и докато е стояла в гъстата тълпа, наблюдавайки татарина с танцуващата мечка, изведнъж е изчезнала. Тъй като не е възможно да се отвлече млада жена в такава тълпа, човек наистина би предположил, че става въпрос за умишлено изчезване.

Някъде отдалече долетя плътният звук от удара на бронзовия гонг. Съдията стана.

— Трябва да открия сутрешното заседание на трибунала — рече той. — Но на всяка цена ще прегледам още веднъж записите ни във връзка със случая на госпожица Ляо. Изчезванията на хора винаги са ми били много неприятни. Бих предпочел да имам работа с явно убийство!

Докато Хун му помагаше да наметне съдийската мантия, Ди добави:

— Чудя се защо Ма Жун и Цяо Тай още не са се завърнали от лова.

Хун рече:

— Снощи ми казаха, че ще тръгнат преди зазоряване, за да хванат оня вълк, и ще се върнат навреме за сутрешното заседание.

Съдията свали с въздишка топлата си кожена шапка и я смени със служебната — от черна коприна. Точно когато отиваше към вратата, влезе началникът на стражниците и запъхтян каза:

— Хората са много развълнувани, Ваша Милост! Тази сутрин в южния квартал на града е намерена някаква жена, зверски убита!

Съдията се закова на място. Обърна се към Хун и каза бавно:

— Забележката, която направих преди няколко минути, беше много глупава, инспекторе! Човек никога не трябва да говори с леко сърце за убийство!

Тао Ган каза развълнувано:

— Да се надяваме, че убитата не е онази девойка, Лиенфан!

Съдията не отговори. Докато пресичаше коридора, свързващ личния му кабинет със задната врата на съдебната зала, той попита началника на стражниците:

— Виждал ли си Ма Жун и Цяо Тай?

— Върнаха се преди няколко минути, Ваша Милост — говори началникът на стражниците, — но ей сега дотича пазачът на пазара и съобщи, че в една кръчма е избухна жестока свада. Помоли за бързо съдействие и двата помощници на Ваша Милост веднага тръгнаха с него.

Съдията поклати глава. Той отвори вратата, дръпна завесата и влезе в съдебната зала.

Седнал зад високата маса на издигнатия подиум, съдията наблюдаваше претъпканата с народ съдебна зала. Бяха се насъбрали повече от стотина души.

Шестима стражници бяха застанали пред масата в две редици по трима, а край тях стоеше началникът им. Хун бе заел обичайното си място зад стола на съдията, а Тао Ган стоеше встрани от масата, близо до една по-малка маса, върху която старши писарят подреждаше четките си за писане.

Точно когато съдията се канеше да удари с чукчето си по масата, на входа на залата се появиха двама души, облечени в спретнати кожени халати. Те започнаха с труд да се провират между хората, които ги отрупваха с въпроси. Ди направи знак на началника на стражниците, който бързо се промъкна през множеството и доведе двамата новопристигнали пред съдийската маса. Съдията силно удари по масата с чукчето си.

— Тишина и ред! — извика той.

Залата изведнъж утихна, всички погледи се отправиха към двамата мъже, които коленичиха на каменния под пред подиума. По-възрастният беше слаб човек със заострена бяла брада, лицето му бе напрегнато и изпито. Другият беше с масивно телосложение, имаше широко, закръглено лице и извита тънка брадичка, която обграждаше месестата му долна челюст.

Съдията провъзгласи:

— Обявявам сутрешното заседание на трибунала в Бейджоу за открито. Ще направя проверка.