Роберт Хюлик - Езерото, което не връщаше удавниците

— Надявам се, че Ваша Милост играе шах, понеже… — Тя замълча, тъй като в този момент Анемония застана пред масата. Бадемов цвят се наведе и пое от нея бокала. Поднесе го към устните на Хан, който жадно отпи продължителна глътка, а после рече през смях:

— Ах ти, дръзка палавнице! Да не мислиш, че вече не мога да държа собствената си чаша? — Той обви ръка около талията на момичето, дръпна го близо до себе си и продължи: — А сега какво ще кажеш, да покажем ли на негово превъзходителство един хубав среднощен танц?

Бадемов цвят се усмихна и кимна. Тя ловко се измъкна от прегръдката на Хан, направи дълбок поклон и изчезна зад кристалната завеса.

Хан се впусна в доста объркано описание на различните старинни танци, които леките момичета от Ханюан можели да играят. Съдията кимаше разсеяно. Той си мислеше за онова, което Бадемов цвят току-що му бе казала. Отегчението му се бе разсеяло напълно. Ето че предчувствието му се бе оказало вярно! В този град наистина се мътеше нещо лошо! След танца незабавно трябваше да намери възможност да поговори с нея насаме. Ако една куртизанка е умна, тя може да научи много тайни от разговорите на гостите по време на пиршествата, на които присъства.

Музикантите засвириха темпераментна мелодия, чийто ритъм се подчертаваше от ударните инструменти. Две момичета застанаха в средата на залата и започнаха да танцуват. Всяко държеше по една дълга сабя. Сабите бързо разсичаха въздуха и се удряха една в друга, като звънтяха в ритъма на войнствената музика. Заключителните удари на барабаните бяха заглушени от възторжени ръкопляскания. Съдията изрази пред Хан възхищението си от изпълнението, но домакинът каза с пренебрежение:

— Това беше само демонстрация на ловкост. Ваша Милост. То няма нищо общо с изкуството. Почакайте да видите как танцува Бадемов цвят! А, ето че тя идва!

Бадемов цвят застана по средата на килима. Върху голото си тяло бе облякла тънка роба от бяла коприна с широки, влачещи се по земята ръкави и зелен пояс около талията. Раменете й бяха обвити с дълъг шал от прозрачна зелена коприна, чиито краища висяха до пода. Косите й бяха вчесани на висок кок и украсени само с една бяла водна лилия. Тя разлюля ръкавите си и даде знак на музикантите. Флейтите започнаха изпълнена с тайнственост, неземна мелодия.

Бадемов цвят бавно вдигна ръце над главата си. Стъпалата й бяха неподвижни, но бедрата й започнаха да се полюляват в такт с музиката. Тънката рокля подчертаваше красотата на младото й тяло. Съдията си помисли, че рядко е виждал такива изваяни до съвършенство женски форми.

— Това е танцът на Феята от облаците — подшушна дрезгаво в ухото му Хан.

Обадиха се кастанетите. Танцьорката посегна към раменете си, взе шала между тънките си пръсти и като разтвори ръце, накара ефирната коприна да затрепти върху нея, а горната част на тялото й се залюля напред-назад. После цитрите и цигулките подеха мелодията в пулсиращ ритъм. Сега Бадемов цвят раздвижи и коленете си. Вълнообразното полюшване обхвана цялото й тяло, но тя все още не се бе помръднала и на инч от мястото си.

Съдията никога не бе наблюдавал такъв обаятелен танц. Неподвижното, гордо лице на танцьорката и сведеният й поглед подчертаваха още по-ярко сластните движения на крехкото й тяло, въплътило сякаш пламъка на изгаряща страст. Роклята се смъкна и откри изящно закръглените й голи гърди.

Ди усети завладяващата притегателна сила, която излъчваше тази жена. Той насочи поглед към гостите. Старият Кан По изобщо не гледаше танцьорката. Той беше втренчил поглед в чашата си с вино и мислите му очевидно летяха далеч. Но погледът на по-младия му брат следеше всяко движение на момичето. Без да отделя очи от него, той пошепна нещо на съседа си — майстор Ван. Двамата се засмяха съзаклятнически.

— Тези двамата май не говорят за танца — отбеляза сухо Хан Юнхан. Явно беше, че изпитото вино не е притъпило наблюдателността му.

Майсторите Пън и Су наблюдаваха танцьорката в екстаз. Съдията бе поразен от странната, напрегната поза на Лиу Фейпо. Той седеше съвършено неподвижен, властното му лице бе застинало, а тънките му устни бяха стиснати под лъскавите черни мустаци. Но в неговите блестящи очи Ди долови особено изражение. Струваше му се, че в тях се чете зверска омраза, но също така и дълбоко отчаяние.

Музиката ставаше все по-тиха. Тя премина в нежна, почти шептяща мелодия. Сега Бадемов цвят обикаляше на пръсти в широк кръг, като през цялото време се въртеше около себе си така, че дългите й ръкави и краищата на копринения шал да кръжат около нея. Ритъмът се ускори и тя започна да се върти все по-бързо и по-бързо, докато чевръстите й крака сякаш вече не докосваха пода. Изглеждаше, че лети над земята между вълнистите облаци, образувани от зеления й шал и развените бели ръкави.