Роберт Хюлик - Утринта на маймуната

— Претърси убития!

Докато Тао Ган тършуваше в дрехите, съдията Ди внимателно огледа главата на жертвата. Реши, че черепът е бил ударен отзад с малък, но твърд предмет, вероятно железен чук. После се зае да изследва неосакатената дясна ръка. Дланта и вътрешната част на пръстите се оказаха малко грапави, но ноктите бяха дълги и добре поддържани.

— Нищо, господарю! — възкликна Тао Ган, като се изправяше. — Няма дори и носна кърпа. Убиецът явно е отнесъл всичко, по което би могъл да бъде разпознат трупът.

— И все пак разполагаме с пръстена — отбеляза съдията. — Несъмнено е щял да отмъкне и него. Но щом е разбрал, че липсва, се е сетил, че е паднал от осакатената ръка някъде по пътя. Може би го е търсил с фенер, но безуспешно.

Той се обърна към началника на стражата, който отегчено дъвчеше клечка за зъби, и рязко го попита:

— Виждал ли си някога този мъж?

Офицерът стреснато се изпъна.

— Не, ваше превъзходителство. Никога! — после хвърли въпросителен поглед към двамата си подчинени, но след като и те поклатиха глава, добави: — Трябва да е някой скитник от вътрешността на страната.

— Наредете на хората си да направят носилка от два по-дебели клона и да отнесат тялото в сградата на съдилището. Нека чиновниците и целият съдебен персонал минат край него на оглед, за да разберем дали някой не го познава. А вие първо извикайте регистратора на смъртните случаи, после идете в аптеката на господин Уан до пазара и го помолете да се отбие в кабинета ми.

Докато слизаха по склона, Тао Ган попита възбудено:

— Наистина ли смятате, че този аптекар може да знае нещо, господарю?

— О, не. Просто ми хрумна, че тялото може да е било влачено надолу до хижата, а не донесено от града до тук. Затова и смятам да попитам Уан, чиято вила е горе на билото, дали не е чул някаква разпра между разбойници. Искам също така да разбера кой още живее наоколо — докато Тао Ган старателно освобождаваше дрехата си от бодливия храст, съдията Ди продължи: — Ако се съди по облеклото, убитият прилича на работник или занаятчия, но несъмнено има лице на образован човек. Загорялата от слънцето и грапава, но поддържана ръка пък сочи, че е бил заможен мъж, който по своя воля е предпочел да живее сред природата. А до заключението, че е заможен, стигнах заради скъпия пръстен с изумруд, който е притежавал.

През останалата част от пътя Тао Ган вървеше безмълвно, но щом стигнаха до калната пътека, промълви:

— Не съм убеден, че скъпият пръстен е гаранция за заможност, господарю. По принцип горските разбойници са суеверни и често се привързват сляпо към някоя открадната скъпоценност само защото са решили, че им носи късмет.

— Прав си. Сега отивам да се преоблека, защото съм вир-вода. Ела след малко в кабинета ми.

След като се изкъпа и се преоблече в официалната роба от зелен брокат, на съдията му остана време колкото да изпие една чаша чай. Тао Ган му помогна да закрепи на главата си широкополата черна съдийска шапка и двамата заедно влязоха в залата. Този ден имаше за разглеждане само няколко обичайни дела и след половин час магистратът удари чукчето за закриване на заседанието. Когато отново се върна в кабинета, той се разположи удобно зад голямото писалище, бутна настрана купчината официални книжа и постави пред себе си изумрудения пръстен. След това извади от ръкава си ветрило, посочи с него към пръстена и каза:

— Странен случай, Тао Ган. Какво могат да означават тези отсечени пръсти? Че убиецът е изтезавал своята жертва, за да изтръгне признания? Или пък ги е отсякъл след самото убийство, защото по тях е останал някакъв белег, който може да разкрие самоличността на мъртвеца?

Помощникът не бързаше да отвърне. Наля на съдията чаша горещ чай, сетне отново седна на столчето пред писалището и подръпвайки унесено трите дълги косъма на брадавицата си, заговори:

— Тъй като и четирите пръста са били отсечени с един удар, мисля, че второто предположение е по-уместно, господарю. Според началника на стражата запуснатата хижа често е била посещавана от скитници. Знаем, че повечето от тези разбойници са организирани в банди или тайни братства. Всеки достоен за името си член е длъжен да даде клетва за вярност пред главатаря и като доказателство за искреност и храброст сам да отреже крайчеца на кутрето на лявата си ръка. Ако убийството наистина е дело на банда, вероятно са отсекли четирите пръста наведнъж, за да унищожат някаква важна улика.

Съдията Ди положи ветрилото на писалището.