Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

— Добре дошъл в манастира „Утринни облаци“, ваше превъзходителство. Аз съм старшият брат тук и съм изцяло на вашите услуги.

— Надявам се, че нашето неочаквано посещение няма много да ви обезпокои — вежливо отвърна съдията.

— За нашия скромен дом то е чест, ваше превъзходителство, голяма чест — отвърна монахът, мигайки ситно с изпъкналите си очи. — Вашето присъствие ще придаде още по-голям блясък на един и без това тържествен ден. Както всяка година, днес манастирът чества годишнината от своето създаване… Двеста и трийсетата.

— Не знаех това, срамувам се да го призная, но отправям най-искрени благопожелания. Нека манастирът ви процъфтява навеки.

Ледена вихрушка прекъсна съдията. Той погледна тревожно към съпругите си, които слизаха от носилките с помощта на прислужничките, и бързо добави:

— Бъдете така добър да ни отведете до стаите. Трябва да се преоблечем.

— Разбира се, разбира се — възкликна дребничкият монах. — Последвайте ме, моля. — И като ги поведе по един тъмен коридор, додаде: — Надявам се, че негово превъзходителство не се плаши от стълбите. За да си спестим нова разходка под дъжда, ще трябва да ви преведа по дългия път, който обикаля целия манастир, а по него стъпалата не са малко.

Той поведе шествието, като насочваше светлината на фенера си надолу, за да осветява стъпалата пред съдията и неговия помощник. Зад тях вървеше младши монах с фенер, окачен на дълъг прът. Следваха съпругите на магистрата и най-отзад шестима послушници, които оформяха тила. Бяха окачили багажа на бамбукови пръти, които носеха на раменете си. По коридора на първия етаж, където свиха, престанаха да чуват шума от бурята.

— Тези стени трябва да са доста дебели — забеляза съдията.

— Едно време не са мислели за икономии — каза Тао Ган. И пред поредното стълбище добави:

— Но не са пестили и стъпалата.

Когато стигнаха на втория етаж, старшият брат отвори някаква тежка врата и писъкът на бурята отново ги връхлетя. Тръгнаха по дълъг коридор, осветен от накачени по потъмнелите греди фенери, целият в прозорци от лявата страна.

— Сега сме на втория етаж на източното крило — обясни водачът им. — Стълбата отляво извежда в голямата зала на приземния етаж. Ако негово превъзходителство се вслуша, би могъл да долови музиката от представлението, което артистите играят в този момент.

Съдията Ди вежливо се заслуша. До слуха му стигна далечен бой на барабани, почти незабавно заглушен от налитащия върху капаците на прозорците порой. Вятърът ставаше все по-яростен. „Добре направих, че подслоних хората тук“, помисли си съдията.

— След този завой стигаме до стаите на негово превъзходителство. Надявам се да не се чувствате много притеснен. След това ще отведа и помощника ви в стаята му. Тя е на първия етаж, където са настанени и другите гости.

Съдията се обърна и щом се увери, че съпругите му го настигат, понечи да последва монаха, но един особено силен порив на вятъра разтвори капаците на прозореца отляво и го обля с леден душ. Той се наведе навън с яростни ругатни, за да придърпа двете крила, но една гледка го накара да застине на място.

На шест стъпки от него един прозорец на отсрещното крило също се бе отворил, разкривайки слабо осветена стая, в която някакъв мъж се опитваше да прегърне съвършено гола жена. Съдията виждаше само мощния гръб на мъжа и железен шлем, нахлупен на главата му. Жената прикриваше лицето си с дясната си ръка, а лявата представляваше обезобразено чуканче. Изведнъж мъжът блъсна жертвата си, която политна назад. В този миг вятърът изтръгна от ръцете на съдията капака на прозореца и го захлопна пред лицето му. Ругаейки отново, той побърза да го отвори но колкото и да се взираше, не можа да различи нищо повече през тъмната завеса на дъжда.

Когато най-сетне успя да закрепи капака, Тао Ган и старшият брат бяха вече до него. Докато му помагаше да запъне ръждясалото резе, дребничкият монах притеснено прошепна:

— Негово превъзходителство трябваше да остави това на мен!

Съдията не отговори, но когато жените и монасите отминаха, попита:

— Какво има в крилото отсреща?

— Там е складът, ваше превъзходителство. Сега би било добре, ако…

— Преди миг един от прозорците там се отвори — прекъсна го съдията, — но някой много бързо го затвори.

— Един от прозорците ли? — учудено повтори монахът. — Негово превъзходителство вероятно греши. Складът няма прозорци от тази страна. Стената точно срещу нас е абсолютно плътна. Ако негово превъзходителство желае да ме последва… Ето и неговите покои.