Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

— Каква неприятна загадка — промърмори съдията. — Ако младото момиче, което срещнахме в коридора (независимо дали е госпожица Бао или Оуян), е бягало от Мо Модъ, тъй като той е опасен маниак, това се връзва със странната сцена, която зърнах през прозореца. Сигурно тъкмо Мо Модъ съм видял тогава. Но коя е жертвата, над която издевателстваше? Първата ни задача е да проверим има ли други жени в манастира освен тези, които вече познаваме.

— Не посмях да спомена за непознатата с отрязаната ръка, без да съм ви попитал, ваше превъзходителство, но ми се струва, че госпожа Куан и двете актриси са единствените особи от женски пол, които се намират в момента тук, и, разбира се, госпожа Бао и дъщеря й.

— Ние познаваме само една малка част от манастира, не забравяй това. Кой може да знае какво става в местата, до които посетителите нямат достъп? А нямаме дори и план! Но време е вече да направя визитата си на учителя Сюн. Ти се върни при актьорите. Когато неуловимият Мо Модъ се появи, залепи се за него и не го изпускай от очи през целия банкет. Скоро ще се видим.

Един послушник чакаше в коридора. Дъждът яростно плющеше по капаците и вероятността да намокри церемониалния си тоалет никак не очарова магистрата.

— Наложително ли е да излизаме навън, за да идем до Източната кула? — попита той.

— О, не, почитаеми господарю — отвърна младият монах. — Ще минем над храмовия кораб.

— Пак стълби! — изръмжа съдията.

Заедно със своя водач съдията отново измина вече познатия му път, който ги отведе до централната площадка на стълбите. Когато стигнаха над главния кораб на храма, те обърнаха гръб на коридора за склада и се упътиха към правоъгълен пасаж, осветен от един-единствен счупен фенер.

Съдията Ди внезапно изпита неприятното усещане, че някой го наблюдава. Обърна се рязко и забеляза как някакъв тъмен мъжки силует, сякаш облечен в сиво, като че се приплъзна към началото на коридора и после изчезна. Когато отново поеха напред, съдията се обърна към послушника:

— Този коридор често ли се използва от монасите?

— О, не, почитаеми господарю! Сега ви поведох по него, за да избегнем излизането на дъжда. Онези, които имат работа в Източната кула, се качват по витото стълбище, което е до вратата, точно срещу трапезарията.

Щом стигнаха до малката квадратна зала в западното крило, съдията спря, за да се ориентира.

— Закъде е тази врата? — попита той, като посочи един тесен отвор отдясно.

— За Галерията на ужасите, почитаеми господарю. Тя заема цялото ляво крило на централния двор, но ние, послушниците, нямаме право да влизаме там.

Съдията Ди знаеше, че всички големи даоистки манастири имат галерия, пълна с фрески или със скулптури, представящи със зловещи подробности мъченията, които грешната душа трябва да изтърпи, минавайки през десетте даоистки ада.

— Аз пък си мисля — отбеляза той, — че една разходка из подобно зловещо място е най-добрият начин да отдалечи душите на младите от греха.

Вече се изкачваха по стъпалата към площадката, на която се открояваше широката яркочервена врата на бившия императорски възпитател.

— Внимавайте, почитаеми господарю — предупреди го послушникът, — парапетът е повреден. Моля ви, вървете плътно зад мен!

Когато стъпи на площадката, съдията наистина забеляза, че парапетът е счупен. Той се наведе над зеещия отвор.

— Това е стълбището, за което ви казах преди малко — обясни младият монах. — То стига до западното крило, три етажа по-долу, точно срещу трапезарията.

Магистратът подаде на водача си голяма червена визитна картичка и послушникът потропа на вратата на учителя Сюн.

— Влезте! — прозвуча силен глас.

Четири високи сребърни свещника осветяваха едър мъж, който седеше пред писалище, отрупано с книги и изписани листа. Младият монах се поклони дълбоко и му представи визитката на съдията. Като й хвърли бърз поглед, учителят Сюн пъргаво стана и се запъти към него.

— Значи вие сте магистратът на областта — каза той със звучен глас. — Добре дошъл в манастира „Утринни облаци“, Ди.

С почтително кръстосани ръце под широките си ръкави, съдията се поклони и отговори:

— Скромният чиновник, изправен пред вас, многоуважаеми учителю, благославя случая, който му дарява така очакваната възможност да поднесе своите почитания на една толкова видна личност като Негово превъзходителство.