Елиз Тайтъл - Адам и Ева

През последните две години дежурствата на Джордж преминаваха без никакви произшествия. Дори бе започнал да мисли, че повече проблеми няма да има. Жестоко се заблуждаваше.

В петъчната вечер Джордж бе особено изнервен от суматохата на мебелния етаж, въпреки усилената охрана, която Адам бе осигурил за приема.

Точно в десет и седемнайсет Джордж беше на седмия етаж в отдела за дамска мода. Там обиколката му приключваше и той бе започнал да се успокоява. Както бе обещал Адам Форчън, никой от гостите не бе напуснал мебелния етаж.

Джордж продължи огледа. Осветяваше бутиците един след друг с ръчния си прожектор. Над всеки имаше надпис с името на известен дизайнер, изложил най-добрите си модели. След като старателно огледа бутика на Ив Сен Лоран, пазачът се насочи към колекцията във викториански стил на Лора Ашли. Изведнъж дочу някакъв шум. Описа кръг с лъча и го спря върху двете летящи врати на една пробна. Крилата леко се поклащаха.

Завъртяха се още няколко пъти на дансинга, а после Деб заговорнически погледна партньора си.

— Адам, според теб кой от братята ти е най-вероятно да се откаже от огромното си наследство заради жена?

— Братята Форчън никога не са обичали много сватбения марш — отвърна Адам.

Деб се усмихна лукаво.

— Само не ми казвай, че не ти е минавало през ум да натикаш под венчилото поне един от братята си.

— Да натикам? — Адам се изсмя. — Опасявам се, че би трябвало да направя нещо много по-драстично. Струва ми се, и пистолет не би свършил работа.

Джордж Келси бе в затруднено положение. Дали да действа по своя преценка или да докладва на Адам Форчън? Ако Питър бе тук, не би се поколебал нито за миг и веднага би прехвърлил случая в компетентните ръце на президента на компанията. Питър Форчън щеше да овладее положението и да се справи спокойно и експедитивно. Но Адам…

Досега Джордж не бе заставал лице в лице с най-големия брат, но бе отлично запознат с репутацията му на плейбой. Знаеше, че реакциите му са непредсказуеми. Би могъл да превърне инцидента в скандал. От друга страна, Джордж не искаше да поема отговорността за погрешни решения.

— Господин Форчън, извинете…

Адам отклони поглед от привлекателната брюнетка, с която флиртуваше и се усмихна широко на нощния пазач.

— Джордж Келси, сър.

— Здравей, Джордж. Защо не пийнеш нещо?

— На работа съм, сър.

— Там има минерална вода „Перие“. Вземи си и нещо за ядене. Скаридите са превъзходни.

— Благодаря ви, господин Форчън. Много мило от ваша страна. — Пазачът се изкашля. — Може ли да поговоря с вас?

— Разбира се, Джордж — усмихна се великодушно Адам.

— Ако може… Насаме.

Привлекателната брюнетка въздъхна разочарована, след като Адам се извини и тръгна с Джордж към най-отдалечения и тих ъгъл.

— Какъв е проблемът, Джордж? — попита Адам, но вниманието му бе привлечено от русокосата сексбомба в плътно прилепнала рокля от сребристо ламе, която излезе от асансьора в другия край на помещението.

— Да, сигурно ще го наречете проблем. Една жена, господин Форчън.

— Да, Джордж — усмихна се Адам, — жените често са проблем.

— Не. Имам предвид конкретна жена.

— Каква жена? — изгледа го с недоумение Адам.

— Ами… При бутиците. На седмия етаж. — Джордж свали зелената си шапка и избърса потта от челото си. — Не знаех какво да направя. Помислих за полицията… Но не бях сигурен дали е разумно. Освен това… Не зная… Тя изглежда толкова… безпомощна и объркана.

— Тя?

— Младата жена в отдела за дамска мода, господин Форчън. Лора Ашли, сър.

— Лора… Ашли? — Името му бе познато отнякъде, но Адам не можеше да си спомни откъде. — Лора Ашли — повтори замислено той. Изведнъж на лицето му се появи широка усмивка. — Лора Ашли, моделиерката, е в отдела за дамска мода? — Той сви рамене. Не си спомняше да я е канил, но може би някой я бе довел. Адам потупа пазача по рамото. — Не се притеснявай, Джордж. Сигурно се е качила да провери дали сме изложили добре моделите й. — Доволен, че се е справил, Адам понечи да тръгне към сексапилната блондинка.

— Не, не, господин Форчън. Не ме разбрахте — каза с умолителен глас Джордж.

Адам въздъхна и се обърна отново към пазача.

— Какво не съм разбрал, Джордж?

— Тя не е Лора Ашли.

Адам усети, че търпението му се изчерпва.

— Тя не е Лора Ашли — повтори бавно той. — Коя, по дяволите, е тогава, Джордж?

— Не зная.

— Не знаеш?

— А както изглежда и тя не знае — добави Джордж.

— Тя ли?