Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— Каквато и да е, мисля, че има нужда от помощ — отсече Джесика.

— Да, безспорно — каза уверено Адам.

— Ти си я намерил, Адам. И мисля, че ти трябва да й помогнеш. Зная, че не обичаш да поемаш отговорност, но…

— Права си, скъпа. Аз наистина съм отговорен за нея.

— И какво смяташ да предприемеш?

— Ами… Сам… Саманта предложи да я приюти за няколко дни.

— За няколко дни? — Джесика се замисли. — Много мило от нейна страна. Но ако се наложи да остане повече?

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Адам.

— Сигурна съм, че Сам няма да изхвърли нещастното момиче на улицата, но не искаш ли прекалено много от нея?

— Имаш право — отвърна припряно Адам. — Не бива да… прехвърлям на Сам моите отговорности. Освен това Саманта почти не се задържа у дома. Мисля, че Лора има нужда от… дом… От малко стабилност. От близък човек.

— Точно така — съгласи се Джесика.

— Сам предложи услугите на частен детектив, който да установи коя е всъщност Лора.

Джесика бавно кимна.

— Може би няма да се наложи. Ако се поуспокои малко и страхът й попремине…

— Аз бих могъл — изтърси Адам. — Длъжен съм! — Джесика го погледна въпросително и Адам почувства, че се изпотява. — У нас е достатъчно широко. И тъй като… трябва да поема отговорността и да се погрижа за нея… Може би само след няколко дни паметта й ще започне да се възстановява.

— Можем да я настаним в апартамента на третия етаж. Тру вече се премести в къщата за гости — предложи Джесика.

— Да. Чудесно.

— Първо трябва да я попиташ дали е съгласна.

— Да. Ще поговоря с нея.

— Няма ли да наруши спокойствието ти.

— Моето спокойствие? Не. Не.

— Зная, че имаш отделен апартамент, но все пак…

— Няма проблеми.

— Питър е толкова зает със сделката в Европа, че едва ли ще има нещо против — каза Джесика. Питър, както и Адам, имаше апартамент в семейната къща, а освен това бе наел и няколко стаи в един хотел в Денвър, близо до магазина. Тру и Тейлър също живееха наблизо — Тру в къщата за гости, а Тейлър в ремонтирания огромен гараж. Разпределението задоволяваше всички и даваше на момчетата възможност да се грижат за своята баба, която всички обожаваха.

Адам целуна Джесика по бузата.

— Ще извърша най-после едно благородно дело. А, както казва Питър, благотворителността започва от семейството.

Адам претърси целия етаж на магазина, докато открие Лора. Най-после я забеляза близо до щанда за осветителни тела, където водеше задушевен разговор с Айона Пул. Адам се намръщи. Дали клюкарката Айона не говореше за него? Вниманието му бе привлечено от Лора. Лицето й бе напрегнато.

— По дяволите! — процеди през зъби. Беше сигурен, че Айона й е наговорила всевъзможни измислици за неговите „подвизи“.

Когато приближи към тях, Айона прошепна: „Чао“ и се отдалечи с плавна походка. Лора само отмести поглед.

— Какви ужасии ти наговори за мен? — попита тихо той.

— Не мисля, че съм в състояние да изкажа някакво мнение, Адам. — Лора изглеждаше объркана.

— Не всичко, което ти е казала, е вярно.

Тя го погледна в очите.

— Но ми е казала и някои истини?

— Да — призна той.

Тя отстъпи една крачка. Адам не разбра дали го направи съзнателно.

— Трябва да съблека тази рокля… — Бузите й поруменяха. — Искам да кажа, трябва да се преоблека и да си вървя.

— Къде ще отидеш?

— Получих… няколко покани…

— Не се съмнявам.

Тя го погледна обидено.

— Саманта Макфий ми даде ключ от апартамента си.

— Лора, съжалявам.

— Не, недей. Може би в истинския си живот аз съм… лека жена.

— Лора. — Адам посегна към нея, но тя отново отстъпи назад.

— Моля те, Адам. Беше толкова мил. Можеше просто да се обадиш в полицията и да се отървеш от мен.

— Не бих го направил. Не бих… Очите й се напълниха със сълзи.

— Питам се, дали и в истинския си живот съм такава ревла.

— Лора, нека ти помогна. Моля те…

— Достатъчно ми помогна.

— Ела с мен. — Тя сякаш се вкамени. — Аз… Не исках да кажа… — Но тя продължи да отстъпва. — Лора, не бих се възползвал от теб. От това ли те е страх? Каквото и да ти е наговорила Айона… — Но, преди да завърши изречението, Лора се обърна и бързо се шмугна в тълпата. — Лора! — Адам хукна след нея, но вече я беше изгубил сред гостите.

Докато се оглеждаше с надеждата да я зърне, срещна погледа на баба си. Тя кимна към асансьора. Адам се втренчи в светещите цифри над затворените му врати. Асансьорът се движеше нагоре. Към седмия етаж, където Лора — като Пепеляшка — щеше да извърши своето магическо преобличане и да изчезне.