О. Хенри - Различни школи

— Ти ли си, Джек? Ах, сънливец такъв! Събуди се де! Аз съм, аз. Ще се женя още сега. Да! Събуди сестра си… не приемам никакви възражения. Вземи я със себе си и идвайте. Ама непременно! Напомни на Агнес, че аз я спасих от удавяне в езерото Ронконома. Разбирам, че е глупаво да й напомням това, но тя на всяка цена трябва да дойде. Ние сме сгодени доста отдавна. Роднините нещо не са съгласни, разбираш ли, и затова се налага да действуваме по такъв начин. Чакаме ви в ателието. Не оставяй Агнес да те разубеждава — просто я грабни и толкоз! Идваш ли? Браво! Ще ви пратя незабавно купе. Славно момче си ти, Джек!

Гилбърт се върна в ателието, където го чакаше Невада.

— Моят стар приятел Джек Пейтън и сестра му трябваше да бъдат тук в дванайсет без четвърт — обясни той. — Но Джек е толкова туткав. Телефонирах им да побързат. Ще стигнат след няколко минути. Невада, аз съм най-щастливият човек на света. Между другото, какво направи с днешното ми писмо?

— Пъхнах го тук — каза Невада и извади писмото от корсажа на вечерната си рокля.

Гилбърт измъкна писмото от плика и го прочете внимателно. После погледна замислено Невада.

— Не ти ли се видя малко странно, че те викам да дойдеш в ателието в полунощ? — попита той.

— Не, не — каза Невада и отвори широко очи. — Защо, щом имаш нужда от мен. У нас, на Запад, когато някой приятел те повика по спешност — вие тук нали така казвате? — първо бързаш да отидеш при него, а после се оправяш, ако ти вдигнат скандал. И в подобни случаи там обикновено вали сняг. Затова не се изненадах.

Гилбърт се втурна в съседната стая и се върна натоварен с палта, гарантирани срещу вятър, дъжд и сняг.

— Загърни се с тази мушама — каза той и й я подаде. — Имаме да вървим четвърт миля. Джек и сестра му ще пристигнат след няколко минутки. — Той започна да облича тежкия балтон. — Невада, хвърли само един поглед на заглавията на първа страница във вечерния вестник — ето го там на масата. Пишат за твоя край на Запад, сигурно ще ти е интересно.

Той изчака цяла минута, като се преструваше, че не може да намери ръкава на балтона, после се обърна. Невада не бе помръднала от мястото си. Тя го гледаше със странен, замислен поглед. Страните й, поруменели от вятъра и снега, се бяха зачервили още повече, но погледът й беше спокоен.

— Исках да ти кажа — проговори тя, — във всеки случай преди ти… преди ние… преди… изобщо много по-рано. Татко никога не ме е пращал на училище. Аз не мога да прочета или напиша нито една дума. Ако ти…

По стълбите се чуха неуверените стъпки на Джек, сънливеца, и Агнес, благодарната.

След брачната церемония, когато господин и госпожа Гилбърт Уорън се носеха бързо и плавно към къщи в затворената карета, Гилбърт каза:

— Невада, искаш ли да знаеш какво всъщност ти бях писал в писмото?

Казвай — отвърна младоженката.

— Ето какво пишеше в него — дума по дума: „Мила госпожице Уорън, ти беше права за цветето. Оказа се, че това е хортензия, а не люляк.“

— Чудесно — каза Невада. — Но да не говорим вече за това. Барбара сама си изигра номер.

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

Schools and Schools, 1909

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13803]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00