О. Хенри - След двадесет години

— Боб, ти ли си? — попита той неуверено.

— Джими Уелз, ти ли си? — възкликна човекът пред входа.

— Боже мой! — извика новодошлият и сграбчи с две ръце ръцете на другия. — Това си ти, Боб, няма никакво съмнение. Бях сигурен, че ще се намерим, стига да си жив. Дааа, двайсет години не са малко време. Стария ресторант го няма, Боб. Жалко, как ми се искаше да хапнем пак в него. Как ти понесе Западът, стари друже?

— Екстра. Получих всичко, което исках. Ти си се изменил много, Джими. Никога не допусках, че може да си толкова висок.

— Пораснах малко и след Двадесетата си година.

— Как я караш в Ню Йорк, Джими?

— Средна работа. Заемам някакъв пост в едно ведомство. Да вървим, Боб, знам едно заведение, където ще можем да седнем и да се наприказваме за старите времена.

Хванати под ръка, двамата тръгнаха по улицата. Човекът от Запада, чието самолюбие бе пораснало поради постигнатите успехи, вече разказваше историята на своята кариера. Другият, сгушен цял в палтото си, слушаше с интерес.

На ъгъла имаше ярко осветен магазин. Когато излязоха на светлото, двамата се обърнаха едновременно един към друг и се взряха в лицата си.

Човекът от Запада се спря изведнъж и пусна ръката на другия.

— Ти не си Джими Уелз — процеди той. — Двайсет години са много време, но все пак не са достатъчни, за да превърнат един човек с римски профил в някакъв чипоноско.

— Но понякога са достатъчни, за да превърнат един добър човек в лош — каза високият. — От десет минути си под арест, Силки Боб. В Чикаго са решили, че може да попаднеш на пътя ни и телеграфираха, че искат да си поговорят с теб. Ще вървиш кротко, нали? Така е по-разумно. А сега, преди да тръгнем за участъка, вземи тази бележка, която ме помолиха да ти предам. Можеш да я прочетеш тук пред витрината. Тя е от сержант Уелз.

Човекът от Запада разгъна листчето, което му подадоха. Ръката му, спокойна, когато започна да чете, позатрепери накрая. Бележката беше съвсем кратка:

„Боб, дойдох точно навреме на уреченото място. Когато драсна клечка кибрит, за да запалиш пурата си, познах в твое лице човека, когото чикагската полиция търси. Някак неудобно ми беше аз да те арестувам, затова отидох и повиках един цивилен полицай да свърши тази работа. ДЖИМИ“

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

After Twenty Years, 1906

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13770]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00