О. Хенри: Суета и самури

Когато Брейди Хлапето бе прикован до стената от синкавочерните очи на Моли Маккийвър, той се оттегли от бандата „Кюнец“. Толкова по въпроса за убедителността на девичия поглед и непоклатимата вярност.

Бандата „Кюнец“ бе заимствала името си от един участък на града, наречен „Бурия“ — близко и естествено разширение на познатия квартал, известен с името „Адската кухня“. Този отрязък от града върви по протежение на Единайсто и Дванайсто Авеню край реката и води до рязък и потънал в сажди кривол около малък самотен парк „ДеУит Клинтън“. А сега си дайте сметка, че един кюнец е важен фактор във всяка кухня и положението се изяснява, защото готвачите в „Адската кухня“ са много, но първокласните майстори са в бандата „Кюнец“.

Членовете на това нерегистрирано, но добре известно братство привидно прекарваха времето си по уличните ъгли, подредени като лилии в оранжерия, с пили за нокти и джобни ножчета в ръце. Така изложени, като гаранция за добра воля, в очите на случайния наблюдател те водеха безобиден разговор с около двеста думи, толкова невинен и незначителен, колкото всеки друг, който би могъл да се чуе в клубовете през седем преки в източна посока.

Но независимо от това как изглеждаха, „кюнците“ не бяха просто украшения на уличния ъгъл, отдадени на позиране и правене на маникюр. Тяхното сериозно занимание бе да разделят гражданите от техните монети и скъпоценности. Това се постигаше, за предпочитане, посредством странни и необикновени трикове, без шум и кръвопролитие. Но когато гражданинът, почетен с тяхното внимание, отказваше елегантно да се лиши от своята собственост, неговите възражения в крайна сметка се отразяваха в регистъра на някой полицейски участък или болница.

Полицията подхождаше към бандата на „кюнците“ с несекваща подозрителност и уважение. Тъй както звучните трели на славея се чуват и в най-плътните сенки, така и в най-тъмните и скрити обиталища на „кюнците“ свирката за резервите пронизваше глухотата на нощта. Появеше ли се дим в „Кюнеца“, мъжете в сини униформи бяха наясно, че в „Адската кухня“ се разгаря пожар.

Брейди Хлапето обеща на Моли да бъде добър. А той беше най-суетният, най-силният, най-ловкият, най-успяващият съзаклятник в това тайно общество. Затова момчетата съжаляваха, че трябва да се разделят с него.

Въпреки това те се примириха с ролята на безропотни свидетели на падението му, изразено в отдаване на праведен живот. Когато някой решеше да постъпи така както го съветваше, момичето му, според неписаните закони на Кухнята това не се считаше нито за липса на мъжественост, нито за грешка. Вярно, можеш да й насиниш окото от любов, ако искаш, но винаги се смята, че е за добро да изпълниш онова, което е пожелала от теб дамата на сърцето ти.

— Хайде, спри кранчето — каза й Хлапето една вечер, когато, обляна в сълзи, Моли го умоляваше да промени начина си на живот. — Ще напусна бандата. Ще заживеем като обикновените хора. Казвам ти, Мол, ще си намеря работа и след година ще сключим брак. Ще го направя заради теб. Ще си вземем апартамент, шевна машина, фикус и ще заживеем честно.

— О, Хлапе — въздъхна Моли и бръсна с кърпичката си някакви прашинки от рамото му. — По-добре да чуя от теб това, отколкото че цял Ню Йорк ти принадлежи. Толкова малко ни трябва, за да бъдем щастливи!

Хлапето сведе поглед към безупречните си маншети и лачените си обувки подозрително меланхолично.

— Ще бъде жалко заради дрипите — рече той. — Винаги съм си падал по готините дрехи и щом съм имал възможност, съм се контил. Знаещ, че не понасям евтините боклуци, Мол. Този костюм ми струваше шейсет и пет. Всичко в облеклото трябва да бъде шик, иначе не става, ако питаш мен. А работя ли, няма да имам да давам толкова на дребния човечец с големите ножици.

— Няма значение, Хлапе. В син пуловер ще ми харесваш толкова, колкото и в червен автомобил.

Преди Хлапето да порасне достатъчно, за да съсипе баща си, той бе принуден да овладее занаята на водопроводчика. И сега се върна към тази почтена и полезна професия. Но се хвана на работа като помощник, а не като майстор. А последният е този, който носи диаманти, големи колкото зърно от градушка и гледа с презрение мраморните колонади в представителното имение на сенатор Кларк.

Осем месеца минаха гладко и безметежно, все едно че ги бяха изпуснали в театралната програма. Хлапето си работеше по тръбите и спойките без каквито и да било признаци за връщане към миналото. Бандата на „кюнците“ продължаваше с грабежите по магистралите, пукаше главите на полицаите, причакваше окъснели пътници, изобретяваше нови методи за мирно плячкосване, копираше кройките на дрехите и вратовръзките, които можеха да се видят по Пето Авеню и определяше поведението си според собствения си, несъобразен със закона личен правен кодекс. Но Хлапето оставаше непоклатимо верен на своята Моли, въпреки че ръцете му отдавна вече не бяха с поддържан маникюр и му трябваха поне петнайсетина минути, за да завърже своята широка лилава вратовръзка така, че да не се вижда колко е протрита.