О. Хенри - Суета и самури

Един ден той отнесе в къщата на Моли загадъчен пакет.

— Отвори го, Мол! — каза й той с обичайния си уж невъзмутим, но скрито горделив тон. — За теб е.

Нетърпеливите пръсти на Моли разкъсаха опаковката. В следващия миг тя извика и тутакси в стаята се втурнаха ято дребни наследници на фамилията Маккийвър, както и Мама Маккийвър, подгизнала от миене на съдове, но безспорна роднина на някогашната госпожа Ева.

Моли отново изписка и нещо тъмно, дълго и гъвкаво обви врата й като анаконда.

— Руски самури — обяви гордо Хлапето, като се наслаждаваше на гледката, която представляваше заоблената страна на Моли, притисната до кожената яка. — Истински. В Русия не отглеждат нищо, което да е прекалено хубаво за теб, Мол.

Моли мушна ръце в маншона, подмина върволицата невръстни зрители и се понесе към огледалото. Съвет за рубриката „Как да стана красива“: Ако искате да имате искрящи очи, румени страни и омайна усмивка, вие се нуждаете от комплект руски самурени кожи. Опитайте.

Когато останаха сами, Моли си даде сметка за наличието на леден къс здрав разум, понесен от могъщия прилив на нейното щастие.

— Бива си те, Хлапе — призна тя с благодарност. — Никога досега не съм имала кожи. Но руските самури не са ли прекалено скъпи? Май съм чувала, че струват маса пари.

— Някога да съм те занимавал с пазарлъци, Мол? — попита Хлапето с ненакърнимо достойнство. — Да си ме видяла да спирам на щанда с дреболиите или да заничам в прозорците на „Домашни потреби“? Сметни за този шал 250 долара и за маншона още 175 и няма да допуснеш моята грешка за цената на руските самури. Аз съм за изисканите неща. Мол, стоят ти екстра!

Моли притисна възторжено самурите към гърдите си. А после усмивката й постепенно угасна. Тя погледна тъжно и настоятелно Хлапето право в очите.

Той знаеше какво означава всяко нейно изражение и се засмя, леко поруменял, след което отсече с ласкава безцеремонност:

— Я престани! Казах ти, че приключих с това. Купил съм ги и съм ги платил както си му е редът, със собствени пари.

— От парите, които си спечелил ли, Хлапе?

— И още как. Спестявах.

— Чакай да видим… Значи спестил си 425 долара за осем месеца, тъй ли, Хлапе?

— О, стига! — рече той с известно раздразнение. — Имах малко пари преди да започна работа. Да не мислиш, че съм ги задигнал? Казах ти, край, зарязах стария занаят. Стоката е платена честно. Хайде, сложи си ги и да излезем на разходка.

Моли потисна съмненията си, може би защото самурите действат успокояващо. Гордо изправена до Хлапето, тя пристъпваше по улиците като кралица. В този беден район досега никой не беше виждал руски самурени кожи. Мълвата се разнесе бързо и вратите и прозорците разцъфнаха с глави, изгарящи от нетърпение да видят шикозните кожи, които Брейди Хлапето бе подарил на своето момиче. По цялата улица се носеха „охкания“ и „ахкания“, а обявената невероятна сума, платена за тях, се предаваше от уста на уста и непрестанно набъбваше. От дясната страна на Моли напето вървеше Хлапето с осанката на принц. Трудът не беше потиснал любовта му към разкоша и парадността, нито страстта му към скъпото и оригиналното. На един ъгъл срещнаха група от бандата на „кюнците“, която се шляеше наоколо. Видът на момчетата беше безукорен. Те повдигнаха шапки за поздрав към момичето на Хлапето и продължиха да си бъбрят спокойно и приглушено.

Три пресечки зад предизвикващата всеобщо възхищение двойка вървеше детектив Рансъм от Управлението на полицията. Рансъм беше единственият детектив от силите на реда, който можеше да обикаля района на „кюнците“ и да се чувства в безопасност. Той беше почтен, не се страхуваше и извършваше своите посещения с нагласата, че тамошните обитатели са човешки същества. Много от местните го харесваха и от време на време някой му пускаше полезна за разследването му информация.

— Какво е това вълнение надолу по улицата? — попита Рансъм едно бледо момче в червен пуловер.

— Брейди Хлапето е накичил мацето си с някакви кожи и всички са наизскачали да ги зяпат — отвърна младежът.

— Викат, че платил за тях 900 долара. Верно са шик, тъй че може и да е истина.

— Разбрах, че Брейди се е върнал към предишния си занаят и работи от близо година — рече детективът. — Вече не движи с бандата, нали?

— Работи си, факт — отвърна червеният пуловер, — но… ей, приятел, ти да имаш представа как са цените в този бранш? Заплатата на един водопроводчик трудно се връзва с кожите, с които се е наконтило гаджето на Хлапето.