Артър Хейли - Опасно лекарство

Тези факти сами по себе си нямаха решаващо значение. Би могло да се приеме, че Яминър води предварителни бележки и после търпеливо ги преписва на чисто. Но това изглеждаше твърде неправдоподобно за един толкова зает лекар. Това накара Лорд да търси нови улики.

И ги намери.

На пациентите, които вземаха експерименталните таблетки, се проверяваше реакцията на урината за киселинност или алкалност. Обикновено резултатът се движеше между рН5 и рН8. Измерванията обаче се извършваха ежедневно и показанията обикновено варираха, тоест ако във вторник е било рН4, не можеше да се очаква, че на другия ден показанието при същия пациент ще бъде отново рН4. С други думи вероятността един и същи болен да има еднакви показания в пет последователни дни бе едно към четири. Незначителен шанс.

Въпреки това сведенията на доктор Яминър за анализа на урината на пациентите му бяха идентични за всеки следващ ден. Още по-невероятно, ако ставаше дума за един и същи пациент. И невъзможно за петнайсет болни, чиито резултати Лорд бе съпоставил.

За да бъде съвсем сигурен, той взе от материалите на доктор Яминър сведения за други петнайсет пациенти и сравни резултатите от изследванията на кръвта. Отново имаше неестествено повторение на едни и същи числа.

Излишно бе да продължава по-нататък. Всеки лекар, натоварен да разследва случая, щеше да приеме вече направените разкрития като свидетелства за фалшификация и по-конкретно — за престъпна измама.

Потискайки кипящия си гняв, Лорд проклинаше доктор Яминър.

Общият отчет на въпросния интернист създаваше впечатление че хексин W е изключително добър препарат. От това нямаше никаква нужда. При всички случаи лекарството щеше да бъде утвърдено като добро, за което говореха и прегледаните от Лорд отчети на други лекари.

Беше му напълно ясно как следва да постъпи.

Трябваше незабавно да съобщи на УХЛ, разкривайки цялата истина. А после срещу доктор Яминър щеше да се образува следствие и почти сигурно — да се подведе под съдебна отговорност. Подобно нещо бе ставало и с други лекари, някои от които отиваха и в затвора. Ако съдът намереше доктор Яминър за виновен, го очакваше същата участ, а може би и лишаване от право да практикува професията си.

Лорд обаче имаше предвид и нещо друго.

Ако УХЛ отхвърлеше сведенията на доктор Яминър като неверни, всичко трябваше да започне отначало. За създаване на нова организация на работата и за извършване на изпитанията се изискваше още една година и с толкова време щеше да се забави пускането на хексин W на пазара.

Винсънт Лорд изруга още веднъж Яминър за глупостта му и за поставената дилема.

Какво да прави?

Ако това се бе случило с лекарство, за което съществуваха съмнения, си каза Лорд, нямаше изобщо да се колебае. Щеше да хвърли Яминър на вълците от УХЛ и да си предложи услугите да свидетелства на съдебния процес против него.

Но за хексин W нямаше никакви колебания. С или без измамния отчет, то ще бъде полезно, сполучливо лекарство.

Тогава защо неверните сведения да не отидат при верните? Беше сто на сто сигурен, че нито един от УХЛ нямаше да ги забележи. Огромният обем данни и приложения към молбата почти изключваха тази възможност. Дори ако отчетите на Яминър попаднеха пред очите на някои от рецензентите на представените в УХЛ документи, нямаше опасност измамата да бъде разкрита. Никой от тях не притежаваше способността на Лорд светкавично да забелязва нередностите.

Той предпочиташе изобщо да изхвърли отчета на Яминър, но бе невъзможно. Името му фигурираше във вече изпратените на УХЛ материали.

Никак не му харесваше идеята Яминър да се измъкне безнаказано, но като че ли нямаше друг изход.

И така… добре! Да заминава по реда си. Лорд парафира отчета на Яминър и го сложи в купа при другите, които вече бе прегледал.

Директорът на научните изследвания обаче се зарече в никакъв случай да не допуска този мошеник да върши работа за „Фелдинг-Рот“. В документацията на дирекцията имаше досие за Яминър. Лорд го намери и натъпка там собствените си работни бележки и листовете, които бе използвал, за да съпостави данните и да разкрие измамата. Ако някога му потрябват, ще знае къде да ги намери.

Предвижданията на Лорд се оказаха верни.

Молбата бе внесена и в съвсем кратък срок получи одобрение.

Само едно нещо, макар и за кратко, разтревожи Винсънт Лорд. Доктор Гидиън Мейс бе станал заместник-директор на Националния център за лекарства и биология при УХЛ във Вашингтон — предишното Бюро за лекарствени средства. В сравнение с преди, Мейс определено се беше оправил — непоколебим въздържател, щастлив съпруг, уважаван колега. Очевидно неприятностите по време на заседанията на сенатската комисия не му бяха попречили на кариерата. Всъщност скоро след това го повишиха.