Артър Хейли - Опасно лекарство

По този повод Силия каза на Андрю:

— Един път и ти да сбъркаш! Целият шум около пептид 7 не отблъсна лекарите. Всъщност като че ли той засили интереса им.

— Да, права си и вероятно ще ми го напомняш цял живот. Но се радвам, че съм сгрешил, и най-много се радвам за теб, обич моя. Ти, и разбира се, Мартин, имате най-големи заслуги за всичко, което се постигна.

Популярността на лекарството не намалява, мислеше си Силия, защото отново и щедро дарява хората с щастие. Вестниците периодично поместваха отзиви за неговите успехи, а телевизията често излъчваше предавания на същата тема.

Бил Инграм припомни на Силия:

— Веднъж ми казахте, че специфичният характер на телевизията някой ден ще ни помогне. Това наистина се сбъдна.

Инграм, повишен преди година в първи вицепрезидент, бе поел значителна част от товара, който навремето лежеше на гърба на Силия. А нейното време напоследък бе изцяло посветено на въпроса, какво да прави с парите, които непрекъснато се стичаха към „Фелдинг-Рот“ и вероятно щяха да продължат да се натрупват по сметката на компанията през идните години.

Сет Файнголд, вече преминал в пенсия, продължавайки работа в компанията като съветник, от време на време посещаваше централното управление. В разговор със Силия, около година и половина след започване на продажбата на пептид 7 в Съединените щати, той я предупреди:

— Побързай да решиш как ще се изразходват постъпилите суми от продажбите на препарата. Иначе голяма част от парите ще глътне данъчното.

Един от начините за оползотворяване на тези средства бе изкупуването на други компании. По настояване на Силия дирекционният съвет одобри „поглъщането“ на фирмата в Чикаго, която произвеждаше пластмасовите флакончета за пептид 7. Следващата придобивка бе един концерн в Аризона, специализиран по системи за доставяне на нови лекарства. „Фелдинг-Рот“ водеше преговори да закупи една компания за оптични прибори. А значително повече, милиони долари щяха да бъдат вложени в изграждането на нов изследователски център по генно инженерство. Предстоеше и разширяване дейността на „Фелдинг-Рот“ в чужбина.

Предвиждаше се строителството на нова централна сграда на компанията, понеже старото здание в Бунтон вече бе тясно и за някои отдели се наложи наемането на допълнителни помещения в твърде отдалечени квартали. Новата постройка щеше да бъде в Мористаун — многоетажен комплекс с хотел за нуждите на „Фелдинг-Рот“.

Нова покупка бе и реактивният самолет „Гълфстрийм III“. С него Силия и Инграм правеха обиколките си в Северна Америка, и то доста често, поради разширяващата се дейност на компанията.

При същия разговор със Сет, той й бе казал тихичко:

— Хубавото от това изобилие на пари е, че с част от тях могат да се уредят претенции, свързани с клетите дечица, пострадали от монтаина.

— И аз мисля така — съгласи се тя. От известно време получаваше сведения, че почти е изразходван резервният фонд, от който Чилдърс Куентин черпеше средства за спогодби със засегнатите от монтаина.

— Никога няма да се избавя от мисълта, че съм виновен за монтаина. Никога! — тъжно каза Сет.

В същото настроение на спокоен размисъл Силия призна в себе си: при огромните терапевтични и финансови сполуки бе необходимо и отрезвяващо напомняне, че трагичните провали са част от историята на фармацевтиката.

През време на небивалия триумф на пептид 7 Мартин Пийт-Смит се намираше, според баналния израз, на седмото небе. Той дори не бе мечтал да постигне толкова много в изследователската си работа върху стареенето. Сега бе широко известна личност, търсена и посрещана с възхищение и уважение. Сипеха се приветствия и хвалби. Избраха го за член на Ройъл Съсайъти — най-старото обединение на учените във Великобритания. Други научни дружества го канеха като лектор. Говореше се и за Нобелова награда. Носеха се слухове, че ще бъде удостоен с титлата „сър“.

Въпреки големия интерес около него, той успя да се уедини на спокойствие. Смени номера на домашния си телефон, без да се вписва в указателя. Найджъл Бентли се погрижи да се отклонят всички обаждания и посещения при Мартин, с изключение на най-важните. Пийт-Смит обаче ясно разбираше, че няма да се върнат годините, когато бе един от обикновените, незабележими хора на този свят.

Промени се и още нещо. Ивон реше да напусне Мартин и си нае апартамент в Кеймбридж.

Причината не бе нито спречкване, нито обтягане на отношенията. Тя просто взе решение тихо и кротко, да тръгне по свой, собствен път. Неотдавна Мартин бе отсъствал доста време от Харлоу, оставяйки я сама, а в такива случаи нямаше никакъв смисъл всеки ден да ходи до Кеймбридж и отново да се връща в Харлоу. Той прие нейното обяснение като съвсем логично и целесъобразно. Очакванията й, че поне символично ще възрази, излязоха напразни, но тя успя да скрие разочарованието си. Двамата си обещаха да останат добри приятели и да се виждат от време на време.