Артър Хейли - Детективи

— Вие лично слушали ли сте този предполагаем запис? Виждали ли сте документите, каквито и да са те?

— Не, не съм. — Круз очакваше този въпрос. — Но съм сигурен във верността на онова, което ми беше разказано, и ви напомням, че клиентът ми отлично си служи с думите и езика. Нещо повече, ако с вас стигнем до споразумение и доказателствата се окажат по-незначителни, отколкото ви обещаваме, всичките ни уговорки ще се смятат за недействителни.

— И няма да имат никаква стойност — рече Ноулс.

Круз сви рамене.

— Предполагам.

— Но ако всичко стане както вие казвате, какво искате в замяна?

— За клиента ми ли? Всичко това да се вземе предвид, и да повдигнете обвинение в непредумишлено убийство.

Ноулс се разсмя.

— Стив, наистина трябва да ви го призная! Притежавате невероятен кураж. Направо не мога да си представя как можете да искате при тези обстоятелства просто да го потупат по рамото, при това го правите така невъзмутимо.

Круз сви рамене.

— На мен ми се струва логично. Но ако идеята не ви харесва, какво е вашето предложение?

— Нямам такова, защото ние с вас вече стигнахме дотам, докъдето можехме — отвърна Ноулс. — Оттук нататък всички решения ще зависят от Адел Монтесино и тя може би ще иска да се срещне с двама ни навярно още днес. — Прокурорът се обърна към Ейнсли. — Малкълм, да прекъснем разтвора. Трябва да телефонирам.

Ноулс тръгна за щатската прокуратура, а Стивън Круз се върна в офиса си в центъра на града, след като потвърди, че ще бъде на разположение.

Междувременно Нюболд, който разбираше, че ролята на полицейското управление става по-сложна, се посъветва с прекия си шеф майор Маноло Йейнс, началник на звено „Престъпления срещу личността“. На свой ред Йейнс разговаря с майор Марк Фигерас и като шеф на секцията „Криминално разследване“, той незабавно свика съвещание в кабинета си.

Когато Нюболд пристигна там заедно е Ейнсли и Ръби Боуи, те завариха Фигерас и Йейнс в напрегнато очакване. Седнаха край правоъгълната заседателна маса начело е Фигерас.

— Да повторим всичко, което ни е известно — каза Фигерас. — Всичко.

Обикновено, докато за цялостната дейност на отдел „Убийства“ се докладваше на началниците, с конкретните подробности за отделните случаи не бе така: на основата на принципа, че е полезно по-малко хора да знаят тайните на разследването. Но сега, по настояване на Нюболд, Ейнсли разказа за някогашните си съмнения, свързани със случая „Ърнст“, последвани от признанието на Елрой Дойл за четиринайсет убийства и за категоричното му отричане да е убил семейството на съветника.

— Разбира се, ние знаехме, че Дойл е роден лъжец, но с одобрението на лейтенанта аз се поразрових в нещата. — Ейнсли описа проверката си на докладите, въпросителните около убийството на семейство Ърнст и разследването на Боуи в Метро-Дейд и Тампа.

Той даде знак на Ръби, която продължи. Фигерас и Йейнс внимателно слушаха.

— Въпросът беше дали Дойл ми е казал истината за всичко останало, освен случая „Ърнст“? — обобщи накрая Ейнсли. — Оказа се, че е така и тогава повярвахме, че той не е убил съветника и жена му.

— Това не е доказателство, разбира се — замислено отбеляза Фигерас, — но е основателно предположение, сержант, и аз го подкрепям.

Беше очевидно, че двамата старши офицери гледат на Ейнсли като на основна фигура в обсъждането, явно отнасяйки се към него с уважение и на моменти с определена почит, което изглеждаше странно.

После Ейнсли и Боуи разказаха за проверката на кашоните от дома на Ърнст, за детството на Синтия и накрая — за веществените доказателства, уличаващи Патрик Дженсън в убийство: доказателства, които Синтия беше скрила. Всички тези подробности бяха толкова нови, че до този момент не бяха напускали границите на отдел „Убийства“.

После идваше арестуването на Дженсън същия ден и неговите обвинения срещу Синтия Ърнст, наред с твърдението му, че притежава документи и касетофонен запис.

Въпреки богатия си професионален опит Фигерас и Йейнс очевидно се стреснаха.

— Имаме ли някакви доказателства — попита Йейнс, — свързващи Синтия Ърнст с убийството на родителите и?

— За момента, не, сър — отвърна Ейнсли. — Тъкмо затова документите и записът на Дженсън са изключително важни, ако наистина са толкова убедителни, колкото твърди адвокатът му. Щатският прокурор би трябвало утре да разполага с всичко.

— Незабавно трябва да докладвам за това на началника — каза Фигерас. — И ако наистина се стигне до арест — на общински съветник, — той трябва да бъде извършен много, много внимателно. Въпросът е от извънредно значение. — Той свали очилата си, разтърка очи и измърмори: — Баща ми искаше да стана лекар.