Артър Хейли - Свръхнатоварване

Системата беше следната. Компании като GSP & L търсеха начин да увеличат печалбите си посредством вдигането на цените на услугите. В повечето случаи се искаше увеличение, по-голямо от реално необходимото. Последващите събития приличаха на ритуален танц: членовете на комисията намаляваха процента на исканото увеличение, като по този начин придобиваха популярност и един вид натриваха носа на компанията, а компанията получаваше именно този процент увеличение, който й е бил необходим.

Детайлите се уточняваха между представителите на комисията и представителите на компанията. Ним бе присъствал на подобно заседание и много добре си спомняше израза на един от комисията по комуналните услуги: „Кажете ми от какво реално увеличение се нуждаете и аз ще ви кажа докъде можем да ви помогнем. Оставете тия публични обсъждания…“ Последвал откровен разговор и проблемът бил решен за много по-кратко време, отколкото на общественото обсъждане.

Тази система беше разумна и даваше резултати, но не и този път.

Като виждаше, че Ерик Хъмфри все още беше възбуден, Ним каза предпазливо:

— Не мисля, че обсъждането на този факт ще помогне.

— Да, прав си — каза председателят на управителния съвет.

След миг той се обърна към вицепрезидентката по финансовите въпроси:

— Шарлот, как се очертава следващата финансова година?

— Не бих казала, че имаме много възможности, но ще ги прегледам още веднъж — каза мисис Ъндърхил, докато разстилаше върху бюрото листове с изчисления.

Заседанието продължи през целия ден, като за помощ и съвет се привличаха и други служители. Но в крайна сметка стана ясно, че съществуват само два варианта. Единият беше да се спрат всички нови разработки, да се намалят разходите по поддръжката и да се намали броят на услугите. Вторият вариант предвиждаше да се преустанови временно изплащането на дивидентите на акционерите. Първият вариант беше немислим, а вторият би разклатил сериозно позициите на GSP & L на борсата и би застрашил самото съществуване на компанията. Ясно беше обаче, че други възможности нямаше.

Късно след обяд Ерик Хъмфри, изморен и потиснат, произнесе решението, което всички знаеха, че е неизбежно.

— Ръководството на компанията ще препоръча на Съвета на директорите да прекрати изплащането на дивиденти по акциите на компанията — незабавно и за неопределен срок.

Това бе историческо решение.

От самото създаване на GSP & L, преди повече от седемдесет години, компанията беше образец на финансова устойчивост. И никога през всичките тези години не е имало случай да се спре изплащането на дивиденти на акционерите. Компанията Голдън Стейт беше известна сред инвеститорите като едно място, където парите могат да бъдат вложени без никакъв риск. Мнозина пенсионери влагаха всичките си спестявания в акции на GSP & L, като разчитаха на редовно изплащаните дивиденти. Това решение на управителния съвет на GSP & L предопределяше не само факта, че много хора ще се лишат от сигурни доходи, но и цените на акциите щяха да паднат и капиталът на компанията неминуемо щеше да се намали.

Вече беше назначено заседание на Съвета на директорите за следващата сутрин. Половин час преди това заседание щеше да има друго — на финансовия комитет. Вероятно и на двете съвещания решението на управителния съвет щеше да бъде одобрено, след което щеше да се направи официално изявление Междувременно трябваше да се вземат мерки да не изтече информация, която можеше да се използва за борсови спекулации.

В кабинета на Ерик Хъмфри отново бяха четиримата представители на ръководството, които бяха и сутринта.

Шарлот Ъндърхил каза:

— И нито дума извън тази стая за настоящето решение, докато не бъде направено официално изявление. Също така бих искала да заявя като лице, отговорно за финансовите операции на компанията, че всяка продажба на акции от някой от тук присъстващите преди понеделник сутринта ще бъде смятано за криминално престъпление.

Ним се опита да разведри обстановката.

— Окей Шарлот, няма да продаваме набързо и да правим състояние!

Но никой не обърна внимание на шегата му.

— Предполагам, че не сте забравили, че годишното заседание на GSP & L е след две седмици — каза Тереза Ван Бърен. — И там ще ни се наложи да се срещнем с много разгневени акционери.

— Разгневени ли — намеси се О’Браян. — На тях пяна ще им излиза от устата и ние ще трябва да си вземем за защита някой отряд от силите за бързо реагиране.