Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Този въпрос ще го видим — заяви Лаура Бо Кармайкъл твърдо. — Само не ни мислете за някои наивници, пред които да се представяте за беден роднина. Държа да ви кажа, че по наши сведения във вашия съюз членуват около двадесет и пет хиляди души, които плащат по три долара членски внос на година. За една година това означава седемдесет и пет хиляди долара, от които двадесет хиляди за заплати и останалото — за неизвестни разходи.

— Ами човек все някак трябва да преживява, нали.

— Щом така твърдите, бих казала, че добре преживявате. Допълнително получавате заплата от университета, заплата за водене на един подготвителен курс хонорари за статии… горе-долу излиза около шестдесет хиляди годишен доход.

Дейвид Бърдсонг слушаше с още по-широка усмивка на лицето и не изглеждаше ни най-малко смутен.

— Страхотно проучване е паднало!

Този път се усмихна и Лаура Бо Кармайкъл.

— Имаме страхотен отдел за разследване. Естествено, тези данни са само за вътрешна информация. Просто за да знаете, че и ние знаем, че някои професионални „революционери“ докарват добри пари. Това просто ще ни спести време, когато започнем по-съществените беседи.

В този момент вратата се отвори и в стаята влезе възрастен мъж с посребрени коси и елегантни очила.

Лаура Бо каза:

— Мистър Бърдсонг, вероятно познавате секретаря на нашия клуб, мистър Причет.

Дейвид Бърдсонг протегна едрата си месеста лапа и каза:

— Здрасти, Причи! Май сме се срещали някъде по бойните полета.

Новодошлият, след като успя да освободи ръката си от лапата на Бърдсонг, каза:

— Е, ако смятате за бойни полета публичните процеси, свързани със защитата на околната среда…

— Така е, Причи! Когато отивам на бой с GSP & L, си нося голямата пушка и стрелям ли стрелям!

— Правилното произношение на фамилията ми е Причет. Или ако предпочитате, можете да ме наричате Родерик.

— Ще го запомня. Роди, момчето ми!

Бърдсонг отново се захили и се зарови в бележника си.

В стаята влязоха още двама души. Това бяха останалите членове на изпълнителния комитет на „Секвоя“ — Ървин Саундърс и Присила Куин. Саундърс беше възрастен, вече оплешивяващ адвокат, който се занимаваше с разводите на по-знаменитите личности и чието име се мяркаше доста често по вестниците. А мисис Куин, привлекателна и модерно облечена дама на около четиридесет години, бе съпруга на състоятелен банкер и се славеше с връзките си със също толкова състоятелни и влиятелни хора. Тя с неохота стисна протегнатата ръка на Бърдсонг, като го гледаше със смесица от любопитство и неприязън.

Председателката на клуба предложи:

— Мисля, че вече можем да пристъпим към работата.

Те седнаха в единия край на дългата махагонова маса, като Лаура Бо зае председателското място.

— Всички сме разтревожени във връзка с плановете на GSP & L за разширяване на тяхната дейност, които „Секвоя“ вече прецени като опасни за околната среда. Нашата позиция е твърда и ние възнамеряваме остро да се противопоставим на тези проекти при публичното им обсъждане.

Дейвид Бърдсонг удари с юмрук по масата и извика:

— Трикратно ура за хората от „Секвоя“!

— Във връзка с гореспоменатото решение мистър Бърдсонг предлага да се обединят усилията на неговата организация и нашата. Давам думата на Дейвид Бърдсонг да представи предложението си.

Вниманието се концентрира върху Дейвид Бърдсонг. Преди да пристъпи към изложението си, той изгледа присъстващите с подчертана любезност.

— Това, за което говорим, на практика е война с враг номер едно — GSP & L. Следователно врагът трябва да бъде ударен на няколко фронта. Трябва да се използва всяка една възможност, за да се нанесе удар на GSP & L.

— Приемам израза „Война“ като метафора, но въпреки всичко намирам подобни думи за груби — намеси се Присила Куин.

Адвокатът Саундърс леко докосна ръката й и каза:

— Присила, нека го оставим да свърши…

Тя само вдигна рамене.

— Е, добре.

— Благородните цели често пъти остават неосъществени именно поради факта, че нещата не се наричат с истинските им имена и че не се противопоставяме на грубата реалност по подобаващ начин.

Саундърс се намеси:

— Това, което казвате, е напълно вярно.

— Нека говорим по същество, мистър Бърдсонг — каза секретарят Причет. Когато говорите за няколко фронта, какво точно имате предвид?

— Правилен въпрос Бърдсонг отново стана делови. — Фронтове едно, две и три са публичните обсъждания на проектите Турнипа, Финкасъл Вели и Девилс Гейт. Вие ще се борите и на трите. Същото важи и за моите юнаци.