Артър Хейли - Свръхнатоварване

Погледите на всички следяха момчето, което беше само на метър разстояние от проводниците. Уоли Талбот беше непосредствено зад него.

В този момент това се случи.

Дани се протегна с алуминиевия прът в ръка, на сантиметри от един от изолаторите, и се опита да закачи хвърчилото. В същия миг Уоли сграбчи момчето и го притегли към себе си. Секунда по-късно и двамата се подхлъзнаха. Дани се бе вкопчил в една от мрежите, опасващи стълба. В същия този миг, инстинктивно, за да запази равновесие, Уоли хвана пръта, изпуснат от момчето. Прътът се изви подобно на арка. Внезапно отнякъде изригна огненочервена топка, обкръжена от пламъци, която обгърна Уоли. Пламъкът изчезна също толкова внезапно, а тялото на Уоли се отпусна безжизнено на една от мрежите.

Като по чудо нито един от двамата не падна. Само след броени секунди двама души от екипа на Уоли достигнаха до тялото му и започнаха бавно да го свалят надолу. Третият мъж държеше Дани. На момчето нищо му нямаше, но звуците на неговото хлипане можеха да се чуят и в подножието на стълба.

В този момент в един от краищата на лагера засвири пронизително сирена.

Пианистът на коктейлбара премина от песента „Здравейте млади влюбени“ към „Каквото ще стане, иде стане“.

— Ако тоя продължава да свири тия стари парчета, иде взема да се разплача — каза Хари Лондон — Още една водка, приятелю?

— Защо не, по дяволите! Нека бъде двойна!

Думите на Ним вече трудно се различаваха. Беше пил твърде много и го знаеше, но хич не му пукаше. Като си бръкна в джоба, той извади ключовете от колата си и ги протегна на Хари:

— Моля те, погрижи се за това! Ще се прибера с такси.

Лондон прибра ключовете и каза:

— Разбира се. Но ако искаш, можеш да спиш у нас тази вечер.

— Не, благодаря, Хари.

Ним наистина се канеше да се прибере вкъщи, искаше да се прибере. Не се притесняваше, че е пиян, поне не тази вечер. Лия и Бенджи сигурно щяха да бъдат заспали, а за Рут не се съмняваше, че щеше да го разбере.

— Изследвания, изследвания… Каква полза. Според мен по-добре Уоли да беше мъртъв!

Лондон отпи една глътка от бирата си, преди да отговори.

— Може би Уоли не мисли така. Е, пообгорял е, някои неща вече няма да може да прави, но съществуват толкова много други…

Ним повиши глас.

— По дяволите, Хари! Ти чуваш ли се какво говориш?

— Успокой се, приятелю — каза Хари благо. — Естествено, че разбирам.

— След време… — Ним се опитваше да изрича думите по-разбираемо. — След време раните ще зараснат Ще му присадят нова кожа. Но, по дяволите, Хари, да не мислиш, че ще може да си поръча нов член от някой каталог!

— Така е. Нямам какво да кажа — Лондон поклати тъжно глава. — Горкото момче!

Пианистът вече бе засвирил „Песента на Лара“ и Хари Лондон избърса една сълза от бузата си.

— Той е само на двадесет и осем — каза Ним. — За бога, двадесет и осем! Всеки нормален мъж на тази възраст би имал пред себе си…

Лондон го прекъсна рязко:

— Нямам нужда от диаграми. Едно нещо трябва да запомниш, Ним. Не всички си падат по чукането колкото теб. Ако ти беше изгубил това, което изгуби Уоли, щях да повярвам, че това е краят. Кажи ми, ти някога броил ли си с колко жени си имал работа? Могат сигурно да те включат в рекордите на Гинес?

— Има един белгийски писател — Ним за малко се отклони от темата, — казва се Жорж Сименон. Та той твърди, че го е правил с десет хиляди различни жени. Аз дори не се доближавам до неговата бройка.

— Да оставим цифрите настрана тогава. Просто, може би за Уоли всичко това не е било чак толкова важно, както за тебе.

Ним поклати глава.

— Много се съмнявам.

Той си спомни за случаите, когато бе виждал Уоли заедно с жена му Мери Инстинктът на Ним му подсказваше, че са имали добър сексуален живот. Той с тъга си помисли как щеше това да се отрази на техния брак.

Бирата и двойната водка пристигнаха.

— На връщане повтори поръчката — каза Ним на келнера.

Беше рано вечерта. Барчето, в което бяха седнали, беше малко и тъмно, а сантименталният пианист вече свиреше „Лунната река“. Мястото беше в непосредствена близост до офисите на GSP & L и Ним и Хари Лондон бяха дошли пеша тук след работа. Това беше третият ден.

Това бяха най-лошите три дни в живота му.

През първия ден, когато бяха в лагера Девилс Гейт, той само за миг бе останал без дъх, когато електричеството бе обгърнало Уоли Талбот. След това вниманието на всички беше приковано от процедурите по оказване на първа помощ.