Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Да, ако обичаш — каза Ним, като си подаваше чашата. — И благодаря за оценката.

Рут му наля още кафе. Както винаги нейните движения бяха леки и грациозни. Тя беше облечена с изумруденозелен домашен халат, който контрастираше успешно с пригладената й черна коса. Малките й твърди гърди се виждаха ясно, когато се навеждаше и халатът се разтваряше. По лицето й нямаше почти никакви следи от грим, само колкото да се подчертае млечнорозовата й кожа. Колкото и рано да ставаше, Рут винаги изглеждаше безупречно. И Ним, който беше виждал много други жени в подобни обстоятелства, реши, че трябва да бъде благодарен на съдбата.

Беше сряда. Почти една седмица беше изминала от операцията в Бруксайд. Умората си беше казала думата: Ним работеше до късно всеки ден, работата му беше напрегната, пък и това участие във вчерашното телевизионно предаване. Във всеки случай този ден той си беше позволил да поспи, което за него значеше до осем и половина. Лия и Бенджи бяха заминали рано сутринта на екскурзия и ето че той се наслаждаваше на спокойната си закуска с Рут, нещо, което не се случваше често. Ним вече се беше обадил в компанията, че ще закъснее.

— Лия цялата вечер чакаше да те види в „Добър вечер“ — каза Рут. — Бенджи също искаше, но не издържа и заспа. Децата сигурно не ти го казват, но те много се гордеят с тебе. За тях ти си като божество. Всяко нещо, което им кажеш, е закон.

— Много е хубаво кафето. Някакъв нов сорт ли е? — попита Ним.

Рут поклати глава.

— Намираш разлика, защото не го пиеш на крак. Чу ли какво ти казах за Лия и Бенджи?

— Да, и точно върху това размишлявам. Аз също се гордея с тях. — Ним се усмихна. — Явно днес ми е ден за комплименти.

— Ако си мислиш дали и аз не искам комплимент от теб, можеш да бъдеш спокоен. Единственото, което искам, е дни като днешния да се повтарят по-често.

— Ще се постарая — каза Ним.

Ним размишляваше дали Рут не бе подчертано мила именно понеже усещаше пропастта, която се разтваряше помежду им последните години. Пропастта, която беше резултат от неговото безразличие и напоследък създавана от Рут с нейното тайнствено преследване на някакви лични интереси. Ним се опита да си спомни кога за последен път бяха правили любов, но не можа. Възможно ли беше един нормален мъж да не изпитва желание към собствената си привлекателна жена и в същото време да желае други? Вероятно отговорът се криеше в навика, пък и в желанието за завоюване на нови територии. Все пак трябва да се направи нещо по този въпрос, помисли си виновно той. Може би тази нощ.

— В някои моменти от това предаване ми се струваше, че ще избухнеш — каза Рут.

— Но се сдържах, като си спомних за правилата. — Нямаше смисъл отново да се повтаря Той беше споделил с Рут решението на управителния съвет да поддържа „умерена линия“ още в деня на заседанието.

— Бърдсонг се опитваше да те хване натясно. — Опита се, обаче не мина номерът.

Дейви Бърдсонг, който оглавяваше група потребители, които наричаха себе си „Светлина и енергия за хората“, също беше поканен да участва в телевизионното предаване. През цялото време той критикуваше политиката на GSP & L, противопоставяше се на увеличението на тарифите за електроенергия и всячески се опитваше да провокира Ним, но безуспешно.

В сутрешния брой на „Кроникъл“ се съобщава, че групата на Бърдсонг и клубът „Секвоя“ ще се противопоставят на изграждането на централа в Турнипа.

— Я дай да видя!

Тя му подаде вестника.

— На седма страница е.

Имаше и нещо друго, характерно за Рут, което не спираше да изненадва Ним това беше нейната осведоменост по всички въпроси. Ето и днес тя бе прочела „Кроникъл Уест“ още преди закуска.

Ним разлисти страниците, за да намери статията. Тя беше кратка и нямаше никаква информация повече от това, което вече му бе казала Рут. Обаче именно тази информация го накара да съжали, че не е на бюрото си в офиса. Той изпи остатъците от кафето на един дъх и стана.

— Ще се върнеш ли за вечеря?

— Ще се опитам.

Рут само се усмихна и Ним си помисли колко пъти беше казвал така, а после по различни причини не бе успявал да се върне навреме. Още един път Ним си помисли, че Рут е прекалено търпелива.

— Защо никога не избухваш?

— Би ли имало смисъл?

Ним само сви рамене, без да знае как да отговори.

— Има и още нещо, което забравих. Мама се обади вчера и ни покани на вечеря следващия петък заедно с децата.

Това бе в състояние да развали настроението на Ним за целия ден. Посещението при родителите на Рут беше равносилно на посещение в синагога. Нюбергерови поддържаха ревниво всички традиции: молитва преди ядене, различни съдове за месо и мляко, специални церемонии по измиването на ръцете, дори и на децата нямаше да бъде позволено да пият мляко, както бяха свикнали, ако на масата имаше месо. И, разбира се, щяха да укоряват Ним и Рут, че не спазват еврейските празници.