Артър Хейли - Колела

Стигнаха до колата, предназначена за Брет.

— Дайте да карам аз — каза той и взе ключовете от ръцете на Баркли.

Малко по-късно, вече настанил се в хотел „Бевърли Хилтън“ и освободил Баркли, Брет седна зад волана и се насочи към Колежа по дизайн, който се намираше на Трета западна улица. Близо до него се издигаха сградите на телевизионната компания Си Би Ес, а от другата му страна беше Фермерският пазар. В колежа го очакваха с нетърпение и му устроиха радушно посрещане — той беше представител на една от компаниите, които назначаваха на работа немалък брой випускници, а и сам беше възпитаник на този колеж.

Сравнително малките сгради на учебното заведение както винаги бяха претъпкани със студенти. Тук всеки квадратен метър площ се използуваше с пределна рационалност, без никакво разточителство. Не особено просторният входен вестибюл представляваше нещо като естествен придатък към класните стаи и често се използуваше за неофициални събрания и приятелски разговори. Тук се усамотяваха и онези студенти, които искаха да се съсредоточат върху учебния материал.

Ръководителят на катедрата по промишлен дизайн поздрави Брет сред глъчката на несекващите нито за миг разговори:

— Някой ден ще трябва да помислим за създаването на по-спокойно местенце…

— Ако не бях предварително убеден, че е невъзможно, бих ви посъветвал да не го правите — отвърна Брет. — Това място трябва винаги да си бъде такъв парен котел, какъвто е в момента.

Той добре познаваше царящата тук атмосфера — всичко се въртеше около работата и професионалното ориентиране. Тук няма място за аматьори! — предупреждаваше един от особено популярните лозунги. Тук трябва здраво да се работи! За разлика от някои други факултети тук се изискваше максимално напрежение на силите Студентите трябваше непрекъснато, ден и нощ, в почивните дни и ваканциите да работят и творят. Нямаше време за странични занимания. Някои от тях периодично започваха да се бунтуват срещу непосилното натоварване, а други просто се отказваха. Но повечето успешно се приспособяваха и доказваха на практика написаното на друг лозунг. Защо трябва да си внушаваме, че животът, за който се готвим, ще бъде лек? Той съвсем не е лек и никога няма да стане такъв!

Последователното изграждане на трудови навици у младежите и високите изисквания на ръководството бяха двете основни причини, поради които производителите на автомобили уважаваха факултета и поддържаха постоянен контакт с учещите в него студенти. Компаниите често се конкурираха в предлагането на изгодни договори на най-добрите далеч преди тяхното дипломиране. Колежи по дизайн съществуваха и на други места, но местният Център на изкуствата единствен беше организирал специализиран курс по автомобилен дизайн. По тази причина всяка година поне половината от пристигналите да работят в Детройт млади дизайнери идваха от тихоокенското крайбрежие.

Заобиколен от група студенти, Брет скоро привърши огледа на сенчестото вътрешно дворче, в което младежите си почиваха, пиеха кафе или безалкохолни напитки и хрупаха орехови ядки.

— Нищо не се е променило — заключи той. — Сякаш пак съм у дома.

— Само дето е толкова пълно, че игла да хвърлиш, няма къде да падне — обади се един от младежите.

Брет се засмя. Както всичко в тази сграда, дворчето беше толкова малко, че студентите използуваха лактите си, за да могат да си намерят място. Но въпреки теснотията именно тук се учеха най-талантливите момчета, а тежкия тригодишен курс изкарваха само най-упоритите от тях.

Обменът на мнения и идеи — главна причина за присъствието на Брет — не спираше нито за миг.

Най-злободневна, разбира Се, беше темата за замърсяването на въздуха — дори и тук, в малкото вътрешно дворче, смогът присъствуваше съвсем осезаемо. Слънцето, което би трябвало да блести ослепително ярко от лазурносинята шир, едва-едва проблясваше сред дебелия и издигащ се на много метри височина пласт мътилка. Тук също се усещаше щипане в носа и очите и Брет си спомни едно от предупрежденията на Американската здравна организация, в което се сочеше, че дишането на замърсения нюйоркски въздух се равнява на изпушва-нето на пакет цигари дневно и по този начин нищо неподозиращите непушачи са изравнили шансовете си да заболеят от рак с хората, които редовно пушат. Без съмнение в Лос Анджелес това важеше с много по-голяма сила.

— Е, нека чуя какво мислите по този въпрос — подкани компанията си Брет. Нали след десетина години именно тези момчета ще определят индустриалната политика на страната?