Артър Хейли - Колела

Дължината му бе десетина метра и целият беше облицован с приятни сини плочки. В единия си край беше плитък, а над другия се издигаше тристепенен трамплин.

— Извинете ме, Ханк — промълви Ерика. — Но всичко това е толкова… толкова неочаквано.

— Защо пък да не се разсмеете? — любезно отвърна домакинът. — Почти всички реагират така. Някои мислят, че съм луд, а всъщност аз просто обичам да плувам… Обичам и удобствата.

Адам продължаваше да се оглежда със смаяно изражение на лицето.

— Но това е стара къща! Сигурно цялата сте я изкормили!

— Разбира се.

— Престани да се правиш на инженер! — скастри го Ерика. — Хайде да поплуваме!

— Наистина ли искате? — Крайсъл явно беше поласкан.

— Вие разговаряте с островитянка. Да плувам, се научих, преди да мога да говоря!

Крайсъл я поведе към един коридор.

— Втората врата. Вътре има купища хавлии и бански костюми. Двамата с Адам влязоха в съседната съблекалня.

Само след няколко минути Ерика се изкачи на най-високия трамплин и демонстрира великолепна „лястовица“.

— Най-хубавата гостна, която съм посещавала! — възторжено възкликна тя, едва подала главата си над повърхността.

Ханк Крайсъл само се усмихна и скочи от по-ниския трамплин. Адам го последва от ръба на басейна.

Поплуваха известно време, след което Крайсъл ги поведе през покритата с дебел килим стая и ги настани в дълбоки кресла, върху които шофьорът иконом беше застлал плътни хавлии.

В едно от тях беше седнала слаба сивокоса жена, а до нея имаше чаши за кафе и напитки. Ханк Крайсъл се наведе да я целуне и попита:

— Как мина денят?

— Спокойно.

— Съпругата ми Дороти — обяви Крайсъл, след което представи Ерика и Адам.

Адам едва сега разбра защо Зоуи остана в центъра.

Без да показва каквото и да било учудване от факта, че вечерята в града е минала без нея, мисис Крайсъл завърза непринуден разговор, по време на който дори се заинтересува от качеството на храната в детройтския Атлетически клуб.

Вероятно Дороти Крайсъл отдавна се е примирила с двойствения живот на съпруга си, помисли Адам. С всичките му любовници, които, както Адам вече чу, бяха маскирани из разните му „бюра за контакти“. Вероятно Крайсъл не ги и криеше — в противен случай Зоуи едва ли би присъствувала на тази вечеря.

Ерика бъбреше оживено. Ханк Крайсъл явно й допадаше, а вечерята извън дома и особено плуването преди малко й се отразиха отлично. В момента направо сияеше и младостта й си личеше повече от всякога. Сред многобройните бански костюми в съблекалнята тя беше избрала едни бикини, които просто се лепнаха на високата й стройна фигура. Адам на няколко пъти забеляза интереса, с който Крайсъл я оглеждаше.

След известно време домакинът започна да проявява леки признаци на нетърпение. Накрая се изправи и каза:

— Ще се облечете ли, Адам? Искам да ви покажа нещо и да си поговорим…

„Най-накрая стигнахме до същността на нещата“, помисли си Адам. Какво ли го очакваше?

— Много сте тайнствен, Ханк — усмихна се Ерика. — Ще бъда ли допусната и аз?

Ханк Крайсъл лепна на лицето си обичайната крива усмивка:

— Само мога да се радвам.

След няколко минути се извиниха на мисис Крайсъл, която кротко продължи да пие кафето си, и напуснаха гостната.

След като се облякоха, Крайсъл ги поведе през многобройните помещения на етажа и докато се придвижваха, успя да им обясни, че къщата е била строена от отдавна починал автомобилен магнат, съвременник на Уолтър Крайслър и Хенри Форд.

— Солидна постройка. Външните й стени са направо крепостни. А 0т вътре я изкормих цялата, после наново я построих.

Производителят на части отвори една плъзгаща се врата и ги поведе по извито като спирала стълбище. Ерика внимателно го последва, а след тях заслиза и Адам.

Прекосиха малко коридорче в приземието и спряха пред сива метална врага. Ханк Крайсъл избра един ключ от връзката си и я отвори. С влизането им помещението се освети от ярки луминесцентни лампи.

Намираха се в нещо като експериментална работилница, реши Адам. Беше просторна и в идеален ред. През целия си съзнателен живот Адам беше виждал само няколко толкова добре оборудвани технически лаборатории.

— Тук прекарвам голяма част от времето си — обясни Крайсъл. — Експериментирам. Когато заводите ми получават нова поръчка, всичко започва оттук. Изчислявам и проверявам най-рационалния и най-евтиния начин за производство. Струва си паритe.

Адам си спомни какво му беше разказвал Брет Делъсантоу — Ханк Крайсъл не притежава инженерска диплома и преди да се залови с бизнес, е бил механик и заводски майстор.