Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Buzan and Segal, „Rethinking East Asian Security“, p. 7; Richard K. Berts, „Wealth, Power and Instability: East Asia and the United States After the Cold War“, International Security, 18 (Winter 1993/94), 34-77; Aaron L. Friedberg, „Ripe for Rivalry: Prospects for Peace in Multipolar Asia“, International Security, 18 (Winter 1993/94), 5–33.

Can China’s Armed Forces Win the Next War? Откъси, преведени в Munro, „Eavesdropping on the Chinese“, pp. 355ff; New York Times, 16 November 1993, p. A6; Friedberg, „Ripe for Rivalry“, p. 7.

Desmond Ball, „Arms and Affluence: Military Acquisitions in the Asia-Pacific Region“, International Security, 18 (Winter 1993/94), 95-111; Michael T. Klare, „The Next Great Arms Race“, Foreign Affairs, 72 (Summer 1993), 137ff; Buzan and Segal, „Rethinking East Asian Security“, pp. 8-11; Gerald Segal, „Managing New Arms Races in the Asia/Pacific“, Washington Quarterly, 15 (Summer 1992), 83-102; Economist, 20 February 1993, pp. 19–22.

Вж. напр. Economist, 26 June 1993, p. 75; 24 July 1995, p. 25; Time, 3 July 1995, pp. 30–31, а за Китай Jacob Heilbrunn, „The Next Cold War“, New Republic, 20 November 1995, pp. 27ff.

Трябва да се отбележи, че поне в Съединените щати същест-вува терминологична неяснота във връзка с отношенията между държавите. За „добри“ отношения се смятат приятелските, отношенията на сътрудничество; „лоши“ са враждебните, антагонис-тичните отношения. Тази употреба смесва две съвършено различни измерения: приятелство-враждебност и желаност-нежеланост. Тя отразява специфично американското допускане, че хармонията в международните отношения винаги е нещо добро, а конфликтът — винаги нещо лошо. Отъждествяването на добрите с приятелските отношения обаче е валидно само в случай, че конфликтът никога не е желан. Повечето американци смятат за нещо „добро“, че администрацията на Буш превърна отношенията с Ирак в „лоши“, обя-вявайки му война заради Кувейт. За да се избегне объркването дали „добро“ означава желано или хармонично и дали „лошо“ означава нежелано или враждебно, ще използвам „добро“ и „лошо“ само като обозначения на желано и нежелано. Любопитно е, макар и да е объркващо, че американците одобряват в своето общество cъперничеството между мнения, групи, партии, крила в правителството, бизнесгрупировки. Защо американците смятат, че конфликтът в собственото им общество е нещо добро, а, когато се разгръща между различни общества — нещо лошо, е изключително интересен въпрос, който никой не е изследвал сериозно, доколкото ми е известно.

За дискусии по различните видове търговски войни и кога те могат да доведат до въоръжени войни вж. David Rowe, Trade Wars and International Security: The Political Economy of International Economic Conflict (Working Paper No. 6, Project on the Changing Security Environment and American National Interests, John M. Olin Institute for Strategic Studies, Harvard University, July 1994), pp. 7ff.

New York Times, 6 July 1993, pp. Al, A6; Time, 10 February 1992, p.l6ff.; Economist, 17 February 1990, pp. 21-24; Boston Globe, 25 November 1991, pp. 1, 8; Dan Oberdorfer, Washington Post, 1 March 1992, p. Al.

Цитат от New York Times, 21 April 1992, p. AlO; New York Times, 22 September 1991, p. E2; 21 April 1992, p. Al; 19 September 1991, p. A7; 1 August 1995, p. A2; International Herald Tribune, 24 August 1995, p. 4; China Post (Taipei), 26 August 1995, p. 2; New York Times, 1 August 1995, p. A2, цитиращ доклада на Дейвид Шамбо за интервюта в Пекин.

Donald Zagoria, American Foreign Policy Newsletter, October 1993, p. 3; Can China’s Armed Forces Win the Next War?, в Munro, „Eavesdropping on the Chinese Military“, p. 355ff.

Roger С Altaian, „Why Pressure Tokyo? The US-Japan Rift“, Foreign Affairs, 73 (May/June 1994), p. 3; Jeffrey Garten, „The Clinton Asia Policy“, International Economy, 8 (March/April 1994), 18.

Edward J. Lincoln, Japan’s Unequal Trade (Washington, D.C.: Brookings Institution, 1990), pp. 2–3. Вж. С. Fred Bergsten and Marcus Noland, Reconcilable Differences? United States-Japan Economic Conflict (Washington: Institute for International Economics, 1993); Eisuke Sakakibara, „Less Like You“, International Economy, (April/May 1990), 36, който прави разлика между американската капиталистическа пазарна икономика и японската некапиталистиче-ска пазарна икономика; Marie Anchordoguy, „Japanese-American Trade Conflict and Supercomputers“, Political Science Quarterly, 109 (Spring 1994), 36, цитиращ Rudiger Dornbush, Paul Krugman, Edward J. Lincoln, and Mordechai. E. Kreinin; Eamonn Fingleton, „Japan’s Invisible Leviathan“, Foreign Affairs, 74 (March/April 1995), p. 70.

За сполучливо обобщение на различията в културата, ценностите, социалните връзки и отношенията вж. Seymour Martin Lipset, American Exceptionalism: A Double-Edged Sword (New York: W. W. Norton, 1996), chap. 7, „American Exceptionalism-Japanese Uniqueness.“

Washington Post, 5 May 1994, p. A38; Daily Telegraph, 6 May 1994, p. 16; Boston Globe, 6 May 1994, p. 11; New York Times, 13 February 1994, p. 10; Karl D. Jackson, „How to Rebuild America’s Stature in Asia“, Orbis, 39 (Winter 1995), 14; Yohei Kono, цитиран в Chalmers Johnson and E. B. Keehn, „The Pentagon’s Ossified Strategy“, Foreign Affairs, 74 (July/August 1995), 106.

New York Times, 2 May 1994, p. AlO.

Barry Buzan and Gerald Segal, „Asia: Skepticism About Optimism“, National Interest, 39 (Spring 1995), 83-84; Arthur Waldron, „Deterring China“, Commentary, 100 (October 1995), 18; Nicholas D. Kristof, „The Rise of China“, Foreign Affairs, 72 (Nov./Dec. 1993), 74.

Stephen P. Walt, „Alliance Formation in Southwest Asia: Balancing and Bandwagoning in Cold War Competition“, в Robert Jervis and Jack Snyder, eds., Dominoes and Bandwagons: Strategic Beliefs and Great Power Competition in the Eurasian Rimland (New York: Oxford University Press, 1991), pp. 53, 69.