Роналд Хан - Кървавата крепост

Мат вървеше по протежение на дълъг трънак. Ако се съдеше по строителните материали, използвани за къщите и зидовете, селото трябва да е възникнало някъде в последното столетие.

На площада пред църквата, около който се групираха няколко къщи, се беше насъбрало дискутиращо множество хора. Мат разбираше само частица от онова, за което се говореше, но смисъла все пак схвана: хората бяха угрижени, че носферите могат пак да се върнат и да отведат още повече жертви.

Мат се присъедини към групата. Всички лица се обърнаха към него.

— Кой си ти? Какво искаш? — попита го грубо един от мъжете, очевидно говорителят на групата.

— Пътник — отговори Мат. — Казвам се Маддракс. Идвам… Покашля се и посочи с протегната ръка към високите планини на север. — … оттам.

Мъж с обрулено от ветровете лице поиска думата. В него Мат позна онзи, който вчера му отвори портала на църквата. Името му беше Госеин, ако вярно си го спомняше.

— Познавам го. Дойде вчера след нападението и потърси убежище в църквата.

Говорителят на групата пристъпи към Мат.

— Аз съм Драго — представи се и повтори: — Какво искаш?

— Да зная какво тук става — каза завалено Мат. — Кои са носферите. — С протегната ръка посочи надолу към хълмовете. Там долу моята спътница и аз вчера нападнати. Тя закарана в крепостта.

Насъбралите се забъбриха помежду си, тогава една жена каза тъжно:

— Спътницата ти е мъртва. Никой не може да избяга от носферите.

Мат поклати глава.

— Трябва зная, инак не вярва. Отива в крепостта.

Лицата на хората наоколо изведнъж се изкривиха в гримаса на уплаха. Селяните си помислиха, че му е омръзнал животът. Но Надеждата на Мат се опираше на факта, че носферите бяха отвлекли жертвите си. Следователно целта им беше не само да убиват.

— Защо вие не бори се? — попита Мат.

Множеството започна глухо да мърмори. Драго махна с ръка. Лицето му беше бледо.

— Защото са твърде силни и твърде много на брой. Не сме дорасли, за да се мерим с тях! Досега много рядко търсеха жертвите си в нашите редици, но вече… Нещо се е променило. — Направи безпомощен жест.

Мат се вслушваше напрегнато в думите му и откри, че от фраза на фраза все по-добре разбира чуждото наречие. В него имаше предимно италиански думи — език, който не владееше, — но също така откъслеци от френски и немски, които владееше сносно. Колкото по-малко се стремеше да разбира отделните фрагменти от думи, а да възприема казаното в неговата цялост, толкова по-разбираемо беше. Което, разбира се, не означаваше, че от това се подобряваше и произношението му…

— Не добре, ако се криете — отвърна той. — Ако не се отбранявате, никога няма да се отървете от тях.

— Какво ли знаеш ти? — попита мършав мъж с дълга коса и заби поглед в земята. — Ние сме прокълнати. Над нашето село тегне проклятието на господаря на крепостта…

— Господарят на крепостта ли? — попита Мат. — Как казва се?

— Ти си странник — каза Драго, без да обърне внимание на въпроса му. — Не разбираш. Боговете са стоварили носферите върху главите ни, за да ни изпитат. — Млъкна и избягна да погледне Мат в очите. — Нищо не можем да направим — такава е волята на Вудан…

— Такава е волята на Вудан — повториха останалите.

Драго даде знак на множеството и хората се разотидоха.

Останаха само той, Госеин и един млад момък, който, изглежда, беше негов син.

— Ние мъже ли сме или баби? — попита разгорещено младият мъж и стисна дръжката на сабята си. — Ако се държим заедно, можем да се браним!

— Безсмислено е да се противим на боговете. — Драго нервно потриваше квадратната си челюст. — Ще си ида вкъщи и ще взема семейството си. Съветвам ви да отидете в дома на боговете! — Обърна се и малко след това тропотът от стъпките му заглъхна между къщите.

Госеин направи подканящ жест към Матю.

— Ела с нас. Бъди мой гост. Ще ти разкажа за носферите.

Живееше срещу църквата. Дневната стая беше потънала в странен полумрак. Госеин помоли Мат да седне на столче пред камината. После му разказа каквото знаеше от предците си за народа на носферите. Че някога наброявали много стотици. Че до неотдавна се прехранвали от лов като нормални хора — Госеин често наблюдавал, че редовно изпращали експедиции в северните планини и предполагал, че там оплячкосват гнезда на герули. И че живеели уединено във внушителната си крепост и се страхували от контакта с хората.

Поне така било доскоро. Но преди около две луни в носферите настъпила промяна. Станали по-агресивни. И изведнъж започнали да разполагат с мощни магически вещи, като студени факли и тези гърмящи огнени столове, върху които яздели.