Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Как можах? — вайкаше се той. — Името ми сега е опетнено завинаги.

— Точно така — каза Швейк с вродената си откровеност, — след случилото се името ви остава опетнено за цял живот. Като прочетат във вестника, и вашите познати ще прибавят по нещичко. То си е в реда на нещата, но вие не си туряйте кахър на сърцето. Хората с лоша и разклатена репутация са поне десет пъти повече, отколкото тия, които се ползуват с безупречно име. Това е само една нищожна дреболия.

В коридора се чуха стъпки, в ключалката затрещя ключ, вратата се отвори и полицаят извика името на Швейк.

— Прощавайте — обърна се към него Швейк рицарски, — аз съм тук едва от дванадесет часа на обед, а господинът е дошъл още в шест часа сутринта. Аз не бързам много.

Вместо отговор силната ръка на стражаря измъкна Швейк в коридора и мълком го изведе по стълбището на първия етаж.

На бюрото в стая № 2 седеше полицейският комисар, дебел господин с бодър вид, който каза на Швейк:

— Значи, вие сте Швейк? А как попаднахте тук?

— По най-обикновен начин — отговори Швейк, — доведе ме един стражар, понеже не исках да се съглася да ме изхвърлят от лудницата без обед. Да не съм някоя улична мома!

— Знаете ли какво, Швейк — любезно му каза комисарят. — Вместо да се ядосваме тук с вас, няма ли да бъде по-добре да ви изпратим в Дирекция на полицията?

— Вие, както се казва — рече Швейк спокоен, — сте господар на положението. Да се разтъпча сега привечер до Дирекция на полицията — за мене ще бъде малка приятна разходка.

— Много се радвам, че се разбрахме — каза весело полицейският комисар, — няма нищо по-хубаво от разбирателството. Не е ли така, Швейк?

— И аз много обичам да се допитвам до хората — отговори Швейк, — повярвайте, господин комисар, никога няма да забравя добрината ви.

След като се поклони вежливо, той тръгна заедно с полицая надолу към караулното помещение. След четвърт час гражданите видяха Швейк на ъгъла на улица Йечна и Карловия площад, придружаван от друг полицай, който носеше под ръка обемиста книга с немски надпис „Arrestantenbuch“ 42 42 Арестантска книга. — Б.пр. .

На ъгъла на улица Спалена Швейк и спътникът му се натъкнаха на тълпа хора, които се трупаха около един залепен плакат.

— Това е манифестът на негово величество императора по случай обявяването на войната — каза стражарят на Швейк.

— Аз предвиждах това — рече Швейк, — но в лудницата все още нищо не знаят, въпреки че би трябвало да научат за това от първа ръка.

— Откъде накъде? — запита стражарят.

— А че там има много офицери — обясни Швейк, а когато се приближиха до друга група, която се блъскаше пред манифеста, Швейк извика:

— Да живее император Франц Йосиф! Победата е наша!

Някой от ентусиазираната тълпа му нахлупи шапката на ушите и така, заобиколен от голямо множество, добрият войник Швейк за втори път прекрачи прага на Дирекция на полицията.

— Ние сто на сто ще спечелим войната, повтарям ви го още веднъж, господа! — С тия думи Швейк се раздели с тълпата, която го изпращаше.

А някъде откъм мъгливите хоризонти на историята към Европа бавно се носеше истината, че утрешният ден ще провали плановете на днешния.

В сградата на Дирекция на полицията витаеше духът на чуждия авторитет, който се опитваше да установи доколко е ентусиазирано населението от обявяването на войната. С изключение на неколцина, които не скриваха, че са синове на народа, който ще трябва да пролее кръвта си за напълно чужди интереси, Дирекцията представяше най-великолепната колекция от хищници-бюрократи, които разчитаха само на затвора и бесилото, за да защитят съществуването на изкривените параграфи.

При това те се отнасяха към жертвите си с язвителна вежливост, като претегляха предварително всяка дума.

— Много съжалявам, че вие отново попадате в нашите ръце — каза един от тия хищници с черно жълта козина 43 43 Черно и жълто — цветове на австрийското знаме. — Б.пр. , когато му доведоха Швейк. — Ние мислехме, че ще се поправите, но сме се измамили.

Швейк мълчаливо кимна глава и лицето му имаше такова невинно изражение, че черно-жълтият хищник го погледна въпросително и подчерта:

— Недейте гледа така глупаво. — Но веднага възвърна любезния си тон и продължи: — За нас наистина е много неприятно да ви държим арестуван. Мога да ви уверя, че по мое мнение вашата вина не е и толкова голяма, тъй като при вашата не особено висока интелигентност няма съмнение, че сте били подведен. Кажете ми, господин Швейк, кой собствено ви подвежда да вършите такива глупости?