Ървин Уелш - Порно

— Е, какво мислиш?

— Аматьори — отвръщам, вече на градус, по-надуто и гръмогласно, отколкото възнамерявам и отмятам назад коса. Кръвта ми леко се смразява, защото ми се струва, че Джина ме е чула и усещам студения, режещ проблясък в погледа й.

— И смяташ, че ти би се справила по-добре? — пита той, присвивайки очи и повдигайки вежди.

Вторачвам твърд поглед в него.

— Да — казвам.

Той завърта очи и настървено надрасква някакъв номер на картонената подложка за бира.

— По всяко време, скъпа. По всяко — меко повтаря той.

— Не мисли, че ще забравя — казвам за неудоволствие на Раб, който е доловил разговора или поне основната част.

За пръв път забелязвам присъствието на другите двама мъже от филма, Крейг и Рони. Крейг е кльощав нервен пич със светло кестенява коса, който пали цигара от цигара. Рони е небрежняр с рядка руса коса и същата тъпашка усмивка като на видеото, макар че на живо изглежда по-тантурест.

Скоро след това влиза скандинавката Урсула и Тери ни представя. Тя ме поглежда с крайно смесени чувства, но разиграва безпределна сърдечност. На живо не изглежда толкова добре, колкото на екран. Чертите й са доста топчести, мяза малко на тролче. Тя ми предлага питие и сякаш партито тъкмо сега започва, но аз набързо се извинявам и си тръгвам. Нещо интересно със сигурност щеше да се случи, но този поглед в очите на Тери ми подсказва, че ще бъде глупаво да изигравам всичките си карти наведнъж. Той ще трябва да почака. Всички ще чакат. А освен това, имам и есе за довършване.

Когато се връщам вкъщи Лорън е още будна, стои с Даян, която вече се е нанесла. Лорън изглежда наистина ми е сърдита, че съм излязла, че не съм останала да помогна, че не съм посрещнала Даян и какво ли още не. Всъщност ми е бясна, само защото съм отишла да гледам порно, но от друга страна ужасно й личи, че умира да разбере какво е станало.

— Здрасти, Даян! Извинявай, но се наложи да изляза — обяснявам. На Даян като че ли не й дреме. Тя изглежда печена, самоуверена красавица, която явно е доста по-напред с материала и от мен. Очите й са проницателни, живи, устните — фини, леко ехидни, облечена е в синя тениска, сини джинси и маратонки.

— Купон ли? — пита тя с типичния местен акцент.

— Бях да гледам порно в един пъб — отвръщам. Виждам как Лорън се изчервява от неудобство.

— Това е малко повече, отколкото сме искали да знаем! — натъртва тя доста нелепо, като дете, което се опитва да се прави на възрастен, но прозвучава още по-детински.

— Струваше ли си? — пита Даян без никаква нотка на учудване, за ужас на Лорън.

— Не беше зле. Ходих с един приятел на Лорън — обяснявам й.

— Не ми е приятел! На теб също не ти е приятел! — почти изкрещява тя и осъзнавайки се, снижава тон. — Просто едно момче от курса.

— Доста любопитно. Аз правя дипломна работа по психология за работещите в секс-индустрията. Нали се сещате, проститутки, стрийптизьорки, телефонен секс, масажистки, компаньонки, всички без изключение.

— Как върви?

— Трудно се намират хора, които са навити да говорят — оплаква се тя.

Усмихвам се.

— Мисля, че ще мога да ти помогна.

— Велико — възторгва се тя и решаваме да побъбрим някой ден за работата ми в сауната, където съм на смяна утре вечер.

Отивам в стаята си и полупияна се опитвам да прочета есето си за Маклимънт на компютъра. След няколко страници очите ми започват да смъдят и аз се изсмивам на тъпото изречение: „Неизбежен е изводът, че шотландските емигранти са обогатили всяко общество, до което са имали досег“. Скалъпено специално за Маклимънт. Разбира се, не съм упоменала ролята на шотландците в развитието на робството, расизма и даже основаването на Ку Клукс Клан. Съвсем скоро очите ми натежават и усещам как се отпускам на леглото, унасяйки се постепенно в горещи чергарски скитания и изведнъж съм някъде другаде…

…той здраво ме е хванал… тази миризма… и нейното лице отзад, кривите й, напрегнати усмивки, докато той ме превива през бара сякаш съм от гума… този глас… командващ, подканящ… и виждам лицето на мама и татко, лицето на брат ми Уил в тълпата и се опитвам да изкрещя… моля, спрете това… моля… но те сякаш не могат да ме видят… после ме опипват, мачкат…

Беше изтощителен, непълноценен, пиянски сън. Надигам се да седна и главата ми пулсира, чувствам желание да повърна, после отминава, оставяйки ме с разтуптяно сърце и отровна пот по лицето и под мишниците.

Компютърът дреме на скрийнсейвър, докосвам мишката и срещу мен изскача есето на Маклимънт като някакво нагло предизвикателство. Трябва да го довърша. Забелязвам, че Даян и Лорън са си отишли, правя едно бързо кафе, прочитам есето, пипвам тук-там, пускам спел-чека и кликвам „Рrint“. Трябва да занеса есето в Университета до обед. Компютърът отброява необходимите три хиляди думи и отивам да си пусна душ, за да отмия алкохолната пот от вчера и просмукалия се в косата ми застоял цигарен дим.